Венци
Ведрата душа на вечността...
На слънцето стрелите светозарни
Ти сплиташ в упоение ресници...
Все тоя глас трепти...
Люлеят се измамни отражения...
Над езерото заника трепти...
Години моята душа трепти...
И твоя ден сред черен труд отлита...
Нощта разискря своите градини...
В тълпата равнодушна и студена...
Обратно към:
[
Николай Лилиев
][
СЛОВОТО
]
© 1999-2021,
Словото.
WEB програмиране - ©
Пламен Барух