Птици в нощта
Моите спомени...
Първата зора играе...
Като бръмчението на пчели...
Все тия болни светлини...
Погасва споменът далече...
Заслушан в смътните слова...
Париж, Париж, убиец и баща...
Трептят простори, осветени...
Кръгозори надвесени...
Всред есенното запустение...
Ридаят скръбни ветрове...
Не зная, тоя път извежда...
Мрачини обсебят...
Отровна мисъл ме похити...
Те не говорят, моите очи...
Лежа в безлюдните пустини...
Безкрайна жал...
И слънцето с предвечния си плам...
Аз знам, че в скръбна късна вечер...
Кажете, тоя странен ден...
Ти чуваш мойта горестна молба...
В далечни изгубени степи...
Безнадеждни са моите думи...
Майко, от години сън заспала...
Над твоя дом спокойствие...
Да можех и днес окрилен...
На денят под безплодните крясъци...
Приижда вълната на моята скръб...
Самата нощ е отразила...
В глухото поле...
Напразно ваший дух лети...
Аз бдя...
Приласкай ме, вълна...
Не скърби по звучали насъне вълни...
Звездите бледнеят в небесната твърд...
Чуй в гората смъртен стон...
Плаче старата гора...
Във тоя век на хищно изтребление...
Обратно към:
[
Николай Лилиев
][
СЛОВОТО
]
© 1999-2023,
Словото.
WEB програмиране - ©
Пламен Барух