напред назад Обратно към: [Иванку, убиецът на Асеня I][Васил Друмев][СЛОВОТО]



Сцена втора


Царските палати.

 

ЯВЛЕНИЕ I

 

Асен сам.

 

Асен (влиза умислен, в ръце му едно писмо. Мисли с подпряна на ръка глава. Дига глава). Злочестината да дойде оттам, отдето никак не се надяваш! Брат, хубав брат да стане на брата!... Братските връзки, светите братски чувства се потъпкват, потъпква се и светата любов към народа и отечеството... Колко е тежко това! Колко боли на сърцето! (Въздиша и мисли. Бързешком дига глава.) Не! Това не е истина! Лъжа е това! Клевета е това върху хубавия ми брат!... (Дьлго и с внимание гледа на писмото, що го държи в ръка. Отпуща ръце и силно въздиша.) Но това е истина! Братова ми ръка пише тук... уверява ме и отец Иван. Каква голяма злочестина! (Клати жаловито глава и въздиша. Чете.) "Готов съм да изпълня желанието на ваше величество, щом се видя на братовото си място. Защото брат ми е упорит и без друго ще се срещнат големи мъчнотии, затова необходимо е обещаваните от ваше величество 10 000 храбри войника да бъдат готови на всяка минута да навлязат в България..." (Клати глава.) Петре! Петре! Какво правиш ти, злочестний? Как си можал ти да направиш това. Как твоята ръка не е треперала, като си писвал предателството на отечеството си? (Мисли, въздиша и пак начева да чете.) "Подробните условия за това ваше величество ще получи на особно. Не може ли някак да се склони Исак, за да вземе и той нашата страна? Брат ми с гостоприемството си твърде го е привързал към себе си..." (Крачи насам-нататък.) Предателство!... Толкова труд и мъки, толкова жертви и така много пролята кръв!... Какви хубави свети чувства! Какви хубави свети надежди!... И всичко това се потъпква, а злочестият ни народ, който едвам се посъвзе малко, едвам видя бели дни, хвърга се пак в злочестина... Да, да... хвърга се в злочестина, предава се на опропастяване... И от кого? От Асенювци! От Петра! От моя хубав брат Петра!... (Закрива лице с ръце и стои така.)

 

 

ЯВЛЕНИЕ II

 

Асен и Телохранител.

 

Телохранителят (показва се на вратата). Негова светлост великият съветник чака повеленията на ваше величество.

Асен (стреснато дига глава). Драгомир ли? Кажи му да дойде.

Телохранителят отива си.

Асен (скрива писмото). Как плаче и се къса сърцето ми! (Вьздиша.) Но тряба да съм твърд! Тряба да забравя, че съм брат, а да помня, че съм цар, че съм пазител на спокойствието и доброчестината на моя народ, пазител на целостта и величието на българското царство, което се придоби с такива мъки и жертви... Брате, брате!... (Клати глава, вьздиша и сяда.)

 

 

ЯВЛЕНИЕ III

 

Асен и Драгомир.

 

Драгомир (влиза и отдален се покланя). Мир и любов, царю честитий.

Асен. Ти дойде, Драгомире.

Драгомир. По царското ви повеление, царю.

Асен. Така! Аз те виках. Седни.

Драгомир (покланя се и сяда).

Асен (мисли малко). Я ми кажи, Драгомире, какво би направил ти - да речем - с брата си, ако той би намислил да навлече злочестина на царството?

Драгомир (стресва се). Бог пази царството ни, царю честитии.

Асен (не забележва смущението на Драгомира). Ако би той за постигвание на целта си да вика на помощ злите врагове на отечеството ни...

Драгомир (уплашено). Това... царю честитий... това... не е... не може да бъде...

Асен (изглежда го). Какво ти е, Драгомире?

Драгомир (още по-уплашено). Царю честитий!... Това... не е... не може... (Понечва да седне на колена.)

Асен (вьзпира го). Добрий и верний ми Драгомире! Тебе те поразиха моите слова; ти се уплаши и трепереш...

Драгомир (дохожда в себе си, но се още безпокойно). Словата ти са страшни, царю. Няма българин, който да мисли злото на царя и на царството. (На себе си.) Какво щях да направя...

Асен. Няма. Но ако би да има такъв?

Драгомир. Ако би да има и ако би да е той брат ми, аз сам с братските си ръце би го удушил.

Асен. Какво?

Драгомир. Царю честитий, който въстава против царя и царството, той въстава против самаго бога и който и да е той, правосъдието строго го осъжда.

Асен (като че уплашено). Правосъдието!... Ти право казваш, Драгомире. Пред това божие око тряба сърцето да мълчи, чувствата да замръзват. Нека бъде тъй! Строго осъждание и наказание: пред правосъдието са всички равни. На, чети и си изпълнявай длъжността. (Подава му писмото и затуля с две ръце очи си.)

Драгомир (зема писмото, прекарва с ръка по лицето си и казва на себе си). Какво щях да направя, боже мой, какво!... (Чете тихичко и после скачва уплашено.) Как? Петър! О, царю! Това е клевета!

Асен (открива лице). Писмото негово, Драгомире.

Драгомир. Клевета е, царю, голяма клевета е!

Асен. Увери ме, верний ми Драгомире; увери ме, че това е лъжа, че това е клевета, и аз вечно ще ти бъда благодарен.

Драгомир. Клевета е, царю! Петър не може да бъде изменник.

Асен. Не може! Кой би повярвал това! Кой би по-мислил таквози нещо за Петра?

Драгомир. Не може, царю! Не го вярвам.

Асен (въздиша). Вярваш ли, Драгомире, че отец Иван, този свети старец, ще лъже и ще клевети?

Драгомир. По-скоро заездите ще попадат от небето, отколкото отец Иван ще да излъже или ще да оклевети.

Асен. Чети, кога е така. (Подава му друго писмо.)

Драгомир (зема писмото и щом го поглежда, като че се уплашва). Ръката на светия старец! (Чете мьлчешката и после отчаяно отпуща ръце.) Каква злочестина! Нима Петър?... Да, това е истина: това го казва и отец Иван... (Чупи рьце.) Плачи, Българийо! Радвайте се, врагове на българското царство!... Петър, опората на царството, надеждата на царя и народа, храбрият, умният Петър - предател и изменник!... Боже! Пусни огън да ни изгориш! Пусни камъни да ни избиеш!... Петър!... Трепери, земльо, че на тебе се върши такова страшно злодейство. (Закрива лице с рьце.)

Асен (стои със сведена на ръка глава. Постресва се и дига глава). Но стига толкоз. (Става.) Ние сме длъжни да прекъсваме пътя на злото. Нека се покажем достойни на себе си, достойни изпълнители на оная света обязаност, която ни е възложил всемогъщият бог. Ние сме пазители на правосъдието - нека това правосъдие постигне и брата ми, Драгомире? Нека се постъпи спрямо брата ми с всичката строгост. Престъплението е голямо, нека и наказанието бъде голямо.

Драгомир (мисли). Каква злочестина! И в това време, когато ние се приготвюваме за таквози важно предприятие... Не, царю честитий, в тая работа князът не е сам и не е той главата на нея. Тук тряба да има други начинатели и ръководители: те тряба да се открият и строго да се накажат, а колкото за княза - той не бива явно и строго да се осъжда, защото това ще породи соблазън, смущение...

Асен. И как още! Народът почита и искрено обича Петра!

Драгомир. За княза стига едно братско изобличение и мъмрение, царю.

Асен (повеселява). Колко ми успокояваш сърцето, Драгомире! Но това мъмрение не ще ли накара Петра още по-скрито и по-решително да върши работата?

Драгомир (мисли). А за по-голямо предпазвание може по причина на някоя важна и полезна за царството работа Петър да се прати в някоя далечна област и там да се задържва. Това никому не ще се покаже лошево, а пък и князът не ще бъде опасен, особено като има добро прегледване.

Асен Така, така ще направим, Драгомире.

Драгомир. Още едно ми се вижда необходимо, царю честитий. Пратеникът тряба строго да се изпита, а пък по никакъв начин да не се покрусва хубавото име на княза. Всичко тряба да се държи в голяма тайна и князът тряба да бъде чист пред народа.

Асен. Да бъде така, Драгомире. Но защо Петър не е чист пред мене и пред бога?

 

 

ЯВЛЕНИЕ IV

 

Прежните и Добрин.

 

Добрин (влиза уплашено). Злочестина, царю честитий! (Покланя се.)

Асен. Какво още?

Добрин. Симо умрял.

Асен. Какво? Симо? (Чупи рьце.) Най-старият, най-добрият ми велможа...

Драгомир (разперва рьце). Какво казваш, Добрине! Та отзарана беше здрав, читав, весел.

Добрин. Отровен...

Асен (бьрзешком). Отровен?! Де? Кога?

Добрин. Не се знае още, царю честитий, но от тях излязъл здрав и читав, а после, щом се върнал, зел да се мъчи и в мъки умрял. Казват, че бил у негова светлост, княза.

Асен (стресва се). У Петра!... Оставете ме. (Скланя глава на рьце.)

Драгомир и Добрин (поизглеждват се и трьгнуват да си отиват).

 

 

 

ЯВЛЕНИЕ V

 

Прежните и Началникът на тъмниците.

 

Началникът на тъмниците (втурва се и от вратата още сяда на колена). Милост, царю честитий! (Навежда се чак до земята.)

Асен (стреснато дига глава). И друго още? (Приближава се до Началника на тьмниците.) Какво е, злочестний?

 

Драгомир и Добрин (спират се като смаяни и безпокойни).

 

Началникът на тъмниците (умолително). Милост, царю! Аз не видях, не знам как се случи...

Асен (малко сърдито). Ще кажеш ли ти какво е?

Началникът на тъмниците Пратеникът, царю честитий, пратеникът, когото дадохте под мое нагледване, убит в тъмницата...

Асен. И това!... (Крачи насам-нататьк.)

Драгомир и Добрин (поизгледват се).

Драгомир. Работата става сериозна...

Началникът на тъмниците. Убит и стражарят на тъмницата.

Драгомир. И не се знае кой?

Асен. Оставете ме. Идете си... (Сяда и с две рьце закрива лице.)

 

Другите си отиват.

 

 

ЯВЛЕНИЕ VI

 

Асен и Петър.

 

Петър (влиза весел). Добър ден, брате! (Спира се, като вижда Асеня умислен.)

Асен (бьрзешката дига глава). А! Ти ли си, Петре? (Става. Натъртено.) Дал ти господ добро, брате.

Петър. Като че не си добре.

Асен (усмихва се). Нищо, Петре, бях се позамислил малко. Ти как си?

Петър (весело). Аз ли? Аз съм много добре. Никога не съм бил така добре, както съм сега.

Асен. Радвам се, Петре; ами защо ли така?

Петър. Защо ли? Защото нашите пламенни желания се изпълнюват: царството ни от ден на ден укрепнува, народът забравя вече своите злочестини и се наслаждава със спокойствие и благоденствие, а името на Асеня, брате, благославя се с една искрена любов от целия народ. Ето в какво се уверих аз в сегашното си пътувание по държавата...

Асен. И тая народна любов към престола и Асеня ти още повече я усили  и укрепи, нали?

Петър. Не аз, а добротата на цар Асеня, неговите славни победи над враговете ни. Знаеш ли ти, че народът е много благодарен от това, дето чува, че царят му се готви след малко съвършено да смаже лошите му врагове? Това е за учудване. Народът е готов с тебе да върви и в огъня.

Асен. И Асен не тряба да се страхува от никакви врагове, нито вътрешни, нито вънкашни, нали? (Начева да се разхожда.)

Петър. Ти ме учудваш, брате! От какво са ти дошли сега такива мисли? От възцаряванието на Асеня и досега България не е имала вътрешен враг; тя и отсега нататък не може да има.

Асен (турга си рьката на рамото му и го гледа в очите). Ти вярваш ли това, Петре? Вярваш ли го ти? Дай, боже, да бъдеше така... (Вьздиша и се разхожда.)

Петър (гледа го смаяно; на себе си). Това не е току тъй: тук има нещо. (Високо кьм брата си.) Много време ли има, брате, откакто съм изгубил твоето доверие? Ти имаш нещо на сърце си, ти се мъчиш от някоя страшна мисъл...

Асен (спира се). Догади се, брате. Да знаеш колко ме боли сърцето, колко ми е мъчно, Петре!...

Петър. Та от що, брате? Вярвай, че аз нищо не отбирам. Та и откога това? Отзарана не бяхме ли наедно? Ти беше съвсем инак...

Асен (приближава се до Петра). Симо умрял, Петре.

Петър (уплашено се дьрпа назад). Симо ли? Че той преди малко беше с мене... Е сеги е се върнахме от разходка, смяхме се, приказвахме... Той беше така весел, здрав, говорлив...

Асен. Смъртта му е от отрова...

Петър (смаяно). От отрова!... Симо беше един от най-преданите, от най-верните велможи... От отрова! Да, брате, тука има нещо.

Асен (усмихва се). И аз тъй мисля, Петре. И да ти кажа ли какво е? (Натьртено.) Появява се враг, опасен, страшен, който иска да нанесе убийствена рана на нашия народ, който иска да направи прах и пепел нашите досегашни грижи и трудове, който иска да снижи и съвършено да опропасти българското царство...

Петър. Какво? Какво? Враг опасен, страшен? Та ние първи път ли ще се срещаме с врагове опасни и страшни? Слава богу, ние сме научени да смазваме страшните си врагове... Или... сега ние не сме онези, които бяхме преди? Или сега у нас наместо юнашка кръв тече вода?

Асен. Петре! Врагът е страшен, защото е отвътре, защото се намира в палатите, защото...

Петър. Има съзаклятие ли? Не вярвам, брате мой: Асеня обичат всички...

Асен (усмихва се горчиво). Така е, но чувай какво има: този враг почена вече кървавото си дело - Симо е първата негова жертва...

Петър. Така!

Асен. И знаеш ли още какво има: от Цариград получихме страшни вести.

Петър. От Цариград ли?

Асен (гледа го в очите). Та и още има: пратеникът, който донесе тези страшни вести и който се турна в тъмницата, намери се, е сеги ѐ, убит в тъмницата; убит се намери и стражарят. Нима ти нищо не знаеш за всичко това?

Петър (смаяно и уплашено). Какво казваш ти, брате мой! Сега първи път чувам...

Асен. И чувай, чувай още. Този враг... знаеш ли го ти кой е той?

Петър. Колко страшно ме гледаш и колко си безпокоен?

Асен. Знаеш ли го ти - този враг? Той е... той е - брат ми! (Показва с пръст на Петър.)

Петър (стреснато извиква). Ах!... (Улавя се за космито и уплашено гледа на Асеня.)

Асен. Брат ми, милият ми брат Петър!... Чети и се радвай. (Подава му едно писмо и с кръстосани ръце стои отпредя му.)

Петър (бързешком зема писмото разтреперан, чете го мълчешката, слехти, изпуща писмото и скланя глава на рька.)

Асен (разперва ръце и се смее горчиво). Позна го... позна писмото си. (Кръстосва пак ръце, гледа Петра, клати глава и жаловито.) Брат ми, в жилите на който тече истата кръв, както и в моите; брат ми, който си е проливал кръвта за свободата на милото ни отечество; брат ми, който вярвах да обича народа повече, отколкото сам аз, който мислех, че е готов да жертвува мило и драго за доброчестината на тоя народ - този ми брат вика сега най-лошите неприятели на царството ни, вика гърците да дойдат с войска в България да му по-магат...

Петър (постресва се и си остава в прежното положение).

Асен. И защо? Против кого? Против брат му Асеня и за тази... за тази царска корона! (Показва на короната си. Вьздиша.) Предава милия си народ на най-лошевите му неприятели, обрича на опропастявание българското царство само и само да види тая корона на главата си... И кой го прави това? Брат ми! Брат ми Петър... (Отчаяно стисква ръце и скланя на тях глава.)

Петър (силно се стресва, но се с наведена глава гледа на брата си. Потреперва.)

Асен (дига глава). Брате, брате! Де останаха трудовете и грижите, които правихме ние, за да видиме народа си честит и свободен? Де останаха ония свети чувства, които те правеха да презираш всички опасности и неуморимо да вървиш към намислената света цел? Де остана пролятата от тебе кръв за свободата на милата ни татковина? Докарай си на ум, брате, колко пъти си ме насърчавал ти, когато аз изгубвах всяка надежда, колко пъти си ми давал ти добри съвети и как се радвахме ние при всяка една и най-малка наша победа... (Клати глава.) Докарай си на ум, Петре, детските ни години, когато на майчини ръце още ние и се обещавахме да направим народа си доброчестен, да въздигнем и укрепим българското царство - докарай си на ум как хубаво ни благославяше... Това ли е чакала тя от нас? Та и за това ли е било всичко? (Показва на короната си.) За това ли са били толкози трудове, толкози мъки? (Клати глава.) Брате, брате! Ако е било за това, защо не ми каза още тогава? На драго сърце бих ти отстъпил първенството. Или защо не ми кажеш сега? Ето я на (снима короната от главата си и я турга на стола); за да я получиш, не ти тряба да викаш неприятели и да опропастяваш царството ни, да озлочестяваш народа ни; аз сам ти я отстъпвам. Бъди ти цар и вярвай, че когато работата бъде за доброто и честта на България, Асен ще ти бъде един от най-верните, най-преданите, най-покорните робове...

Петър (клати глава и като че се подзема; после тресешком дига глава). Брате! Бог на небето, който вижда и познава всичко, нека бъде съдия между мене и моите клеветници. (Отива си с наведена глава.)

Асен (гледа подиря му). Отиде си и нищо повече? А гласът му тъй тих, тъй нажален, погледът му тъй наскърбен... Клеветници, каза той. Дано, дано, о, боже! Дано да се лъжа! Дано да е това клевета върху брата ми, върху хубавия ми брат Петра... (Прави две-три крачки, вижда писмото, що го изпусна Петър, взема го бързешком и вперва очи в него.) Ах! Това е братово ми писмо, тук пише ръката на брата ми Петра. Защо това не е сън? (Сяда на стола и опира глава на рька.)

 

 

ЯВЛЕНИЕ VII

 

Асен и Мария.

 

Мария (влиза бързешком и уплашено). Тате!

Асен (дига глава). Марийка! (Мьчи се да се усмихне.) Що е, чедо мое?

Мария. Защо това тъй, тате?

Асен. Какво е. Марийке? Ти трепериш, я гледай!...

Мария. Уплаших се, тате.

Асен. Че от какво?

Мария. Палатът пълен с войска, тате, стражата безпокойна, велможите мълчешком тичат нагоре-надолу.

Асен (на себе си) Така скоро!.. (На Мария ) И не ти ли казаха защо е това?

Мария (упорито гледа на татка си) Казаха ми, че нечакано се е дало повеление да има утре тържество и затова било туй смущение и безпокойство, но виждам аз, че не е тъй..

Асен. Тържество! (Усмихва се с въздишка.) Наистина, утре ще имаме голямо тържество. Марийке.

Мария (още по-упорито гледа на татка си). Не ме плаши, тате! Ти си наскърбен и нажален, не виждам ли аз? И чичо... Не, тате. Тук има нещо, има лошево нещо.

Асен Я гледай колко си безпокойна.

Мария И чичо, тате, и той излезе оттука със сълзи на очи.

Асен (стреснато). Със сълзи ли?

Мария. Със сълзи, тате! И тъй нажален, тъй наскърбен, тъй убит, щото нито ме видя, нито ми се обади, като го запитах.

Асен. Така.

Мария. Така, тате, така... А пък Драгомир и Добрин го чакаха пред палата му и влязоха подир него... Войска, тате, имаше наоколо...

Асен (затуля лице с рьце). Така скоро! Не трябаше тъй скоро, не трябаше да бързат така.

Мария. Аз ме е страх, тате! Какво има?

Асен (открива лице). И сълзи, казваш, имаше на очите му.

Мария. О, боже! Какво ли е?

Асен (мъчи се да се покаже спокоен). Ние изгубихме Сима, чедо мое.

Мария (зачудено). Как го изгубихме?

Асен. Той умря.

Мария (смаяно се дръпва назад). Дядо Симо ли? Че кога?

Асен. Преди малко.

Мария. Че преди малко ние бяхме наедно. Аз го оставих у чича.

Асен. И той беше здрав, весел?

Мария. Така здрав, така весел като никога! Разказваше ни, разсмиваше ни... Ние го дразнехме, лъжехме го, като му подавахме чаша с вино... Тодорка наливаше, а аз му подавах и тъй беше весело на всинца ни... Така изеднъж

Асен. Той ми беше един от най-добрите велможи, чедо мое: да го изпроводим поне, както прилича. Иди се приготвяй за туй печално тържество, дъщерко моя.

Мария. Това ли е било тържеството! (Отива си печална)

Асен (гледа подиря и и тежко въздиша). Никога не се научвай, чедо мое каква люта рана гори в татковото ти сърце! Поне ти недей се научва това и недей изпитва тези горчиви мъки, които така люто късат сърцето ми. (Умислен.) Със сълзи на очи! И те вече се разпоредили... (Мисли и въздиша.) Всичко е вече свършено между нас и ние, два брата, вече сме чужди един на друг!... Каква голяма пропаст ни раздели и как скоро!... (Крачи.) Никога вече не ще се прегърнеме ние като братя, не ще се сприкажеме и посъветваме като братя... Или той може би ще се яви тук братоубийца... (Стресва се) Колко съм злочестен! (Скланя глава и стои така)

 

 

ЯВЛЕНИЕ VIII

 

Асен и Петър.

 

Петър (влиза преоблечен в пьтни дрехи, спира се и гледа на брата си, клатешком глава, с наскърбен глас). Ти си нажален, ти мислиш. Защо мислиш? Погледни! Твоята царска воля се изпълня по-скоро, отколкото може би се надяваше ти сам. Ти отрано си се разпоредил така и на̀, гледай: аз отивам, за където ти е волята. "Никой не тряба да знае защо Петър тъй скоро оставя Търново и никой не ще да знае!" Погледни! Аз съм готов.

Асен (подига глава, изглежда брата си със страх и пак я свежда.)

Петър. Защо си нажален? Защо мислиш? Петър, изменникът, предателят на отечеството и царството, отива си вече. Петър оставя Търново, а заедно с него (вьздига глас) махва се оттука и злото... (смее се) махва се злото, ужасното зло... махва се проклят... (Бьрзешком се улавя за сьрцето; сьс снижен глас) Но спри се, сърце, защо толкоз тупаш? (Мьлчи. Клати глава) Успокой се, брате! Аз отивам. Защо мислиш? Ето: опозорен, унижен... вече чужд от братско доверие, от братска любов, Петьр си отива и ще си прекарва дните в краищата на милото си отечество като един от най-отхвърлените, най-ужасните злодейци!... И кой знае? Може би последното слово, което Петър ще чуе, преди да иде в гроба, ще бъде проклятие от брата му, проклятие от цял народ... И защо? (Гласът му плачешката се прекъсва и той затуля бързешком лицето си с ръце.)

Асен (и той затуля лице с ръце).

Петър (дига глава тресешком). Но изменникът, предателят и убийцата си отива! Не мисли, няма вече от какво да се безпокоиш и страхуваш... Прощавай! Прощавай, брате мой, и успокой се!...(Отива си.)

Асен (стои сьс закрито лице. Зачува се жална песен, Асен открива лице и слуша.)

Петър (пее зад сцената).

 

Защо, защо, съдбо,

ти толкоз ядовито

сърце ми нарани?

Обичах брата аз,

о, как обичах!...

Но ти,съдбо,

ти, зла съдбо,

уби ти таз любов

и раздели.

Защо, защо, съдбо,

ти толкоз ядовито

два братя, раздели?

Защо, защо, съдбо?

Ах, тежка е,

горчива е

и мъчна е

такваз раздяла!

 

Асен (простира ръце, кьм дето се чува гласът). Петре, брате!... (С отчаяние отпуща ръце.) О, тежко било да бъде човек цар и брат!... (Отива си.)

 

 

ЯВЛЕНИЕ IX

 

Исак сам.

 

Исак (влиза осторожно и кихва). Наздраве! Добър път!... Ха, ха, ха! Как всичко върви добре!... И не ти тряба много залисия; натъкми всичко умно, дай му пътя и после кръстосай ръце, стой и гледай само - всичко ще стане по волята ти. (Разтрива ръце.) Ех, че умни глави били тези българи...

 

 

ЯВЛЕНИЕ X

 

Исак и Тодорка.

 

Тодорка (показва се осторожно и гледа по страните).

Исак. Дойди, Тодорке, дойди!

Тодорка (влиза). Ти тука ли си?

Исак. Ами че как! Тряба да се нагледва, чедо мое, да не удари някак накриво. Ами ти!

Тодорка. Остави се! Аз се измъчих с Мария; страх ме беше да не дойде тук и да намери чича си... Тя, глупавата, мисли, че всичко е за Сима. А Симо...

Исак. Знам, знам... И пратеникът отиде подире му, но - те, сега за това. Ами видя ли как сладичко се прощаваха двамата братчета? Ехе! Сякаш че бяха гълъбчета.

Тодорка (смее се). То стана много хубаво! Само, тате, да се махваме оттук, да не би да ни намери някой... Знаеш дяволът си няма работа...

Исак. Не бой се. Иванко е дал заповед на стражата да ме пущат навсякъде, ама ти добре казваш, да се махваме... (Отиват си.)

 


напред горе назад Обратно към: [Иванку, убиецът на Асеня I][Васил Друмев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух