напред назад Обратно към: [Иванку, убиецът на Асеня I][Васил Друмев][СЛОВОТО]



Сцена втора


Царските палати.

 

ЯВЛЕНИЕ I

 

Асен и Драгомир.

 

Асен и Драгомир (влизат. И двамата умислени).

Асен. И никаква злочестина не стана?

Драгомир. Само един господ можа да запази от злочестина. Иванко иавреме съгледа злодееца и изпревари удара. В ръката е закачен, но твърде малко.

Асен. Горкият Иванко! И се зарад мене. Ами злодеецът уловен ли е?

Драгомир. Уловен е, царю честитий. (Въздиша.)

Асен. Ти въздишаш, Драгомире, ами я попитай мене какво ми е... (Вьздиша и той.)

Драгомир. Важни работи се откриват, царю:страшно е да помисли човек...

Асен (с вьздишка). И всичко това се върши от брата ми...

Драгомир. Но по всичко се вижда, царю, че князът е влязъл в примките на някои честолюбци...

Асен (мьлчешком клати глава. После). И ти казваш, че сте зели добри мерки, че стражата е будна, че палатьт е добре заварден?

Драгомир. Добри мерки са зети, царю.

Асен. Само никому да се не закача нито косъм от главата, дору добре не се изпита работата. Иванко успокоен ли е добре?

Драгомир. Успокоен е, царю честитий.

Асен. Свободен си сега, Драгомире.

Драгомир (ниско се покланя и тръгнува да си отива. На себе си). Колко хубаво стана! Сега вече можем свободно да се разпореждаме със стражата в палата. (Отива си.)

 

 

ЯВЛЕНИЕ II

 

Асен сам.

 

Асен (разхожда се умислено). Гледай, гледай докъде отива брат ми! За постигвание на честолюбивите си намерения той пред нищо не се спира. Колко съм бил излъган аз, като съм вярвал, че едно братско мъмрение и изобличение ще го вразуми и възвърне от пагубните му замисли... (Поспирва се и мисли. Трьгнува пак да се разхожда.) Колко мъчно нещо било да се нарани сърцето ни от най-обичлив брат... Брате, брате! Да знаеш как ми плаче сърцето за тебе! Колко пъти те виждам аз в съня си чист, невинен и мене ми е драго-драго! Аз те прегръщам и като дете плача от радост... Но това бива само насън, а наяве... (Затуля лице с ръце и стои така. Шепне.) Нови злодейства! Нови беззакония... (Открива лице и клати глава.) Да се убие Иванко, този Иванко, на когото България тряба да благодари за славата и величието си, който в най-страшните битки е бил в челото на българските юнаци, който и сега е готов да си пролее кръвта, за да запази българското царство от снижавание и опропастявание... Белите коси на Сима не можаха да спрат твоята ръка. Ти предателски ме лиши от най-верния ми велможа и сега пак предателски искаш да убиеш Иванка, за да можеш по-лесно да станеш и братоубиец... И ти си мой брат! Брат на Асеня!... (Сяда и със силна въздишка опира глава на рька.)

Исак (наднича и пак се скрива).

 

 

ЯВЛЕНИЕ III

 

Асен и Отец Иван.

 

Отец Иван (в просешки дрехи влиза от невидено място и пада на колене). Боже! Спаси Асеня!... (Умолително дига ръце нагоре.)

Асен (скочва уплашено). Човече! Кой си ти и отде се зе? (Посегва да даде знак, за да дойдат телохранителите му.)

Отец Иван. Стой, Асене! Ето кой съм! (Снема калпака от главата си. Бялото му дьлго косме се посипва по рамената му.)

Асен (с разперени от учудване ръце). Отец Иван!

Отец Иван (става). Аз съм, Асене.

Асен. Но тьй и в този час! И отде?

Отец Иван (показва на дрехите си).

Асен. От подземелието! Та защо?

Отец Иван. Царю, твоят живот и царството...

Исак (подслушва).

Асен. В опасност са, знам, отче... (Въздиша.) Брат ми... (Скланя жаловито глава.)

Отец Иван. Грешиш против бога, царю.

Асен (смаяно гледа на отец Ивана).

Отец Иван. Петьр е невинен.

Асен (силно зарадван). Невинен? Повтори, отче! Моля ти се, повтори! Невинен?

Отец Иван. С най-коварен начин Петър е очернен пред тебе и отстранен от Търново...

Асен (радостно сключва ръце). Боже мой! Брат ми невинен! И ти не си ми писвал никогаж? И той не е мислил...

Отец Иван. Лъжа и клевета... Но да не губим време.

Асен (замаслено). Че кой? За какво?

Отец Иван. Иванко.

Асен (подава се назад). Иванко!

Отец Иван. Подбуден от Исака и дъщеря му. (Исак прави безпокойно движение.) Иванко иска да седне на българския престол. Брат му и недоволните от тебе велможи усърдно му помагат. Император Алексей чака от това междуособне в българското царство и зато обещал му своята помощ.

Асен. Иванко! И всичко се е вършило така изкусно!... (Закрива лице с рьце.)

Отец Иван. Исак, той върти всичката работа.

Асен (се още със закрито лице). Иванко... (Открива лице.) Не може да бъде, отче! Това не е Иванко.

Отец Иван. Царю!

Асен (клати отрицателю глава). Не може да бъде...

Отец Иван (въздига глас). Асене! В тази опасна минута аз стъпвам във всичките си права като твой духовник и ти повелявам да ме слушаш. С опасността на живота си аз избягнах от Цариград, претърпях хиляди мъки, дору стигна тук, по цели нощи гладен и пешком съм вървял из гори и канари, крил съм се из подземелията и ти не ми вярваш сега?...

Асен (гледа на Отца Ивана. Жаловито скланя глава). Добрий ми отче! Колко люто съм бил излъган! Как люто нараних аз сърцето на брата си, на хубавия си брат!... (Чупи рьце.) И той се покори, покори се, отиде и нищо противно не ми каза.

Отец Иван. Той е брат на Асеня.

Асен. Но Иванко... Какво иска той? Почестите ли му са малко?

Отец Иван. Той иска да стане български цар и за това е готов и да убие Асеня...

Асен (с вьздишка). Верният и храбрият Иванко! Моят любимец!... (Клати глава.) И велможите са с него, нали?...

Отец Иван. Най-главните.

Асен (усмихва се горчиво). Така, така... Милко, Добрин, Драгомир... Как той плачеше и съжаляваше падането на брата ми! Как и сега, преди малко... (Клати презрително глава.) Презреният!... А! Сега си обяснявам всичко... Какво заблуждение. Злочестните... (Разхожда се умислено.)

Отец Иван. Царю! Всяка минута е скъпа.

Асен (спира се). Така, така, тряба да се бърза. Асен не тряба вече да се заблуждава, не тряба вече да мисли, че любовта на народа и велможите му е крепка защита против всяко зло... Така! Нека и те познаят гнева ми. (Понечва да свика телохранителите.)

Отец Иван (улавя го за рьката). Не смей, Асене. В палата и в крепостта се разпореждат те, а над тукашните войскари главен началник е Иванко. Стражата, телохранителите...

Асен (горчиво се усмихва). И на тях не можеме да се надяваме, нали?

Отец Иван. Никой не знае за моето дохождане тук. Дай ми пръстена си, царю, облегни се на мене и бъди спокоен. Те вършат скритата и ние само скритата ще можем да ги съсипем.

Исак (клима с глава).

Асен (дава му пръстена). Земи, отче.

Отец Иван (зема пръстена и го целува). Хвала на бога! (Тръгнува да си отива.)

Исак (бьрзешком си отива).

Асен (пристига го). Само да не се пролива кръв, отче. А най-много запазете Иванка, запазете хубавото му име...

Отец Иван. Всичко ще стане добре, царю. (Тръгнува пак.)

Асен (спира го). Дай да можехте да ми го пратите тук. Той е с добро сърце...

Отец Иван. Всичко ще бъде.

Асен. Не е ли добре да почакаме до утре?

Отец Иван (нетьрпеливо). Нито минута. (Отива.)

 

 

ЯВЛЕНИЕ IV

 

Асен сам.

 

Асен (гледа подир Отец Ивана и после закрива лице с ръка. Клати глава). Милко, Добрин, Драгомир, Иванко и всички, всички!... (Открива лице.) А! Да се убие Симо - наи-верният ми велможа... да иде Петър оттук унижен и оскърбен, сърдит и злобен на брата си... до последната минута да се поддържва в мене увереност в злонамереността на брата ми и с престорена преданост към мене да се заслепяват очите ми! Добър, чудесен план!... И аз можах да повярвам? И аз можах да видя в брата си измяна, предателство? О, злочестий аз! Колко съм бил излъган!... (Закрива лице с ръце и стой така.) Иванко, който ми беше толкова мил и драг!... (Открива лице.) Как много го обича Мария! Горката!

Как ли ще и се разкъса сърцето, като се научи за това...(Отива си нажален и умислен.)

 


напред горе назад Обратно към: [Иванку, убиецът на Асеня I][Васил Друмев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух