напред назад Обратно към: [Иванку, убиецът на Асеня I][Васил Друмев][СЛОВОТО]



Сцена втора


Царска стая. Вечер.

 

ЯВЛЕНИЕ I

 

Иванко и Драгомир.

 

Иванко и Драгомир (седят и си приказват).

Драгомир. Но какво трябаше да правим? Добре, че по-тежки условия не ни турнаха. Зиаеш ли ти, че сме останали само с Търново, и то - повечето са на Петрова страна? Но да не те смущават твърде много условията. Работата е в това, че с помощта на императорските легиони ние ще можем да се удържим и укрепим на престола, а сетне - лесно изгонваме ний гърците. Всичкото е сега - да смажем Петра и се укрепим на престола. А това ще стане. Ти напусто толкоз мислиш и се безпокоиш, а с това и на всичките докарваш страх и отчаяние...

Иванко (става). Ех, брате! Не съм умислен аз, защото Петър има успех, нито ме е страх мене от императорските легиони. Но аз не мога да намеря покой на душата си... Искам да бъда спокоен, весел, но не мога! Асен право каза: тежка била царската корона, брате. (Клати глава и начева да се разхожда.)

Драгомир (става и той). Нима Асен беше по-достоен?

Иванко (спира се насреща му). Драгомире! Помниш ли ти Асеня? Помниш ли ти неговът хубав, кротък поглед, неговото весело и умилно лице? Този Асен не ми дава мира, Драгомире. Той е винаги пред очите ми... И колкото по-много време минува, толкова по-често и ясно ми се явява той. Аз виждам неговът кротък поглед, неговата хубава усмивка... виждам, Драгомире, раната му.. И как ме изгледа той тогава!...

Драгомир (клати глава). Какво детинство! И сега, когато тряба най-повече да насърчваме войската!... Та ти така ще погубиш и нас, и себе си, Иванко!

Иванко. И никъде не намирам аз покой, Драгомире! Душата ми жаднее за спокойствие, но не го намира никъде... И защо не мога аз да се отърва от него? Нищо не може да ме успокои! Нито убийствата, нито веселбите... Само песните на певеца ми услаждат и успокояват що-годе душата... Той сякаш че от бога ми е пратен. Неговите песни ме отнасят в детинските ми години и сякаш, брате, от съвестта ми се сваля най-тежко престъпление, а на душата ми става леко-леко... Но, да се свикат велможите!... (Дава знак, за да дойдат телохранители и слуги.) Душата ми е твърде смутена и безпокойна. Дано тяхната веселба поразвесели и мене...

 

 

ЯВЛЕНИЕ II

 

Прежните, Драгни, Михо и няколко телохранители.

 

Драгни, Михо и телохранителите влизат от разни страни и се покланят отдалеч.

Иванко (на телохранителите). Да се свикат велможите! А вие (на Драгня и Миха) пригответе тук - ще има пиршество.

Драгни, Михо и телохранителите покланят се и си отиват.

Иванко (клати глава и тръгнува да си отива).

Драгомир (върви подиря му). За бога, Иванко, бъди весел! Те всички са изгубили надежда и мъжество. Ако сега видят и тебе така умислен...

Иванко (поспирва се и се усмихва). Бъди спокоен, Драгомире. Никой не знае и не ще да знае какво крие Иванко в душата си... (Отиват си.)

 

 

ЯВЛЕНИЕ III

 

Драгни, Михо и слуги.

 

Слугите (едни носят богато покрит стол, на който има злати чаши и злати и сребьрни шестари с вино, а други с многосвещници в рьце - влизат).

Драгни (вьрви от едната страна). Полека, полека! Да не свалите нещо! (На слугите, що носят стола.) Сложете там по-нататък, само онзи край повъзвийте малко насам. (Показва им с рька.)

Михо (вьрви от другата страна и на едкого от слугите с многосвещник мълчешком показва с рька и джуни де да сложи, а на другиго). Ти пък хе таме сложи!

 

Слугите слагат всичко, покланят се и си отиват.

 

 

ЯВЛЕНИЕ IV

 

Драгни и Михо.

 

Михо залавя се да размества и намества многосвещниците.

 

Драгни (намества на стола чашите и шестарите. Налива в една чаша, зема, поозьртва се и пие. Помислюва, налива и пак пие. Помислюва пак и одобрително клима с глава). Добро! Много добро! (Налива и подава на Михо.) Земи, Михо, че да видиш - царско вино!

Михо (доближава, зема и се озьрта).

Драгни. Не бой се, не бой!

Михо (пие, потрьсва с глава и мцака с джуни).

Драгни (ухилен, потрьсва глава и от цяла душа). Ох-х! Царско вино, нали? (Налива и пие.) Ех, Михо! Хубаво е тук. Я гледай какво е мекичко тука? (Сяда и се подлесва.) Ама, се старият грък. Май с човек! Каквото каза, то се и сбъде, бре! Помниш ли, когато ни казваше, че ще ни направи големци! И какво? Лошевичко ли ти е сега? Ех! (Още повече се подлесва.)

Михо (намества нещо на стола). Хубаво, Драгне, хубаво... ама нали отиде цар Асен... (Вьздиша.)

Драгни (стреснато става). Хем, Михо! Не го споменувай сега... (Страхливо се озьртва.)

Михо (стресва се и бьрзо се прекрьстя). Дали е истина бе, Драгне? Хем казват, че право от гроба дохождал.

Драгни (и той бьрзо се прекрьстя). Ха, ха!..Мълчи сега. Я по-скоро, че може вече да дойдат, а пък аз да отида там да видя... (Тръгнува.)

Михо (доближава се до него). Къде? Аз сам не оставам тук! Той може право тук да дохожда... (Озъртва се страхливо.)

Драгни (бьрзо се прекрьстя). Нима те е страх? Я гледай!... Бре, че си бил страх... (Чува се шум, Драгни и Михо се изпоплашват. Единът се скрива под един стол, а другият - под друг. След малко Драгни си показва главата, гледа, кръсти се, излиза и плюе в пазва си. Така прави и Михо.)

Драгни (гледа на Миха). Ух! Страх го... То нямало нищо, пък той...

Михо. Ами, че ти по-напред...

Драгни. Ха, ха! По-скоро, че...

 

Мълчешком наместват още малко чашите, шестарите и многосвещниците и озъртващиц се, отиват си бързешком.

 

 

ЯВЛЕНИЕ V

 

Драгомир, Добрин и няколко велможи.

 

Драгомир, Добрин и велможите, разговарящи, влизат.

 

Един велможа (на Драгомира). Какво гледа той условията! Само да се отървем ние от Петра, че... Той не ще е по-добър от брата си.

Добрин. Остави се! Асен беше ни обърнал на слуги. Той не гледаше нито болярска кръв, нито нищо.

Друг велможа. Петър е по-лошев. А пък сета, като е с него онзи калугерин...

Трети велможа. Какво си хортуваш, брате! По-добре още по-тежки условия, отколкото Петър. Тежки условия! Само да си свършим сега работата, че после е лесно.

Добрин. Ъ! Ний после лесно се разправваме с гърците.

Драгомир. Разбира се! Малко по малко. Но ето че иде царят...

 

Всички поглсждат към вратата, разделят се надве и почетно се спират.

 

 

ЯВЛЕНИЕ VI

 

Прежните, Иванко, Исак. Телохранители, Драгни и Михо.

 

Иванко, Исак и Телохранителите влизат. Телохранителите почетно се спират настрана.

Драгни и Михо влизат от друга страна и се спират до покрития стол.

 

Иванко (покланя се на велможите и усмихнато). Добър вечер, велможи, добър вечер!

Велможите (покланят се). Да живее Иванко, българският цар! (Заобикалят Иванка и Исака,)

Исак. Та страхувам ли се аз, дору имаме такива юнаци. (Показва на велможите.) Само да пристигнат моите легиони... А радостни известия имаме, велможи, много радостни! (Разтрива рьце.)

Иванко. Наистина, велможи, известията са много радостни. Още малко търпение и твърдост от наша страна, та всичко ще се свърши благополучно за нас... (Всички се разместват около стола.)

Исак. Е! Ний хубаво, нечуено пиршество ще направиме на Петра! Когато 50 000 отбор войници прилетят на главата му... (Разтрива рьце.) А те като вихър ще прилетят тука... Петър нито ще се догади отде му дойде... (Смее се.)

Иванко (на Драгня и Миха). Напълнете чашите! Нека бъдем, велможи, и ние така радостни, както са радостни и известията. (Зема чаша.) Наздраве, велможи! (Пие.)

Всички (земат чаши). Да живее Иванко! (Пият.)

Драгомир. Ами желанието ни ще ли се изпълни? Българският народ ще ли се сдобие с царица?

Исак. И това ще стане, велможи. Императорът желае още повече да уякчи приятелските връзки с българския народ и за то позволи на моята дъщеря...

Драгомир (зема чаша). Кога е така, да пием за здравието на българската царица! (Пие.)

Всички. Да живее Тодорка, българската царица! (Пият.)

Исак (покланя се ухилен). Хубаво, велможи, хубаво! Аз ще кажа на императора за радостта ви.

Иванко. Така обичам аз. Винаги така весели да бъдем! (Пие и сяда.)

 

Всичките други пият и насядват. Начеват да си приказват и да пият. Някои и сами си наливат. Исак зема чаша и подава на Драгня. Драгни се възвива настрана и пие, а после гордо изглежда Миха. Иванко се замислюва.

 

Драгомир (тихо, на Иванка). Ти пак ли се замисли?

Иванко (дига глава). Н'ам що ми дойде... (На телохранителите.) Да дойде певецът. (Към велможите.) Много ми допадат песните му. Добър певец, наистина.

Гласове. Добър, много добър певец.

Добрин. Но и добър войник е. Ех! Да бяхте да видите как биеше и гонеше той Петровите войници! За малко и Петра щеше да улови.

Исак (удря рьце). Как не можа да го улови?! Ех, да беше да влезе в ръце! (Клати глава.) Но чакай! Ще пристигнат легионите ми! Не ще се отърве той от мене...

 

 

ЯВЛЕНИЕ VII

 

Прежните и отец Иван.

 

Отец Иван (облечен в дрехи на певец и изменен в лицето така, щото никой не го познава, влиза и отдалеч се покланя).

Иванко. Дойди, певче, да ни попееш от твоите си песни, само гледай една най-хубава...

Отец Иван (попотьрсва усмихнато глава). Българските песни са всичките хубави, царю честитий! (Покланя се.) Но има една, която е много добра, но която още не съм пял пред тебе, царю честитий.

Иванко(усмихнат). Хубаво, певче! (Подава му чаша с вино.) Направи веселбата ни да бъде много хубава...

 

Всички освен Иванка земат чаши и стават.

 

Отец Иван (зема чаша, покланя се, поизправва глава и запява):

Царьо-льо, царьо честитий!

Да ти й честито царството,

да ти е чутно името!

 

Покланя се и пие.

 

Всички. Да живее цар Иванко! (Пият и насядват.)

Иванко(усмихнат се покланя).

Отец Иван (пее):

Какво е чудо станало,

станало чудо голямо

във славни града Преслава!

 

Иванко (много усмихнат). Хубаво! Много хубаво, певче!

 

Всички други с очи и с рьце покаэват един на друг, че певецът пее много хубаво.

 

Отец Иван (покланя се и пее):

Малко, голямо плачеше,

малко, голямо думаше:

"Царят убиха, цар Петра!"

 

Последните думи ги казва натъртено и остро гледа Иванка в очите.

 

Иванко (става бьрзешком и безпокойно). Царят убиха!

 

Всичките наставват смутени.

 

Отец Иван (покланя се). Така, царю честитий! Първият велможа - той го уби.

Иванко (още повече смутен). Първият велможа?

Драгомир (и той силно смутен). Първият велможа?

Отец Иван (натьртено и протегнато). В тиха полунощ първият велможа с измама влезе в царските палати и сам, с ръката си уби царя, уби най-достойния цар, уби Асеня. (Последните думи ги казва много натьртено и показва с пръст на Иванка.)

Иванко (стреснато се подрьпва назад). Асеня?

Всички (в един глас). Уби Асеня? (Страхливо гледат един на друг.)

Иванко (заплашително пристъпя кьм отца Ивана). Ти... Кой си ти?

Отец Иван (поотстьпва и си снема калпака). Асенювът изповедник. (Покланя се.)

Всички (уплашено). Отец Иван! (Тургат бързешком ръка на мечовете си.)

Отец Иван. Уплашихте ли се? Вижда се, вие не се надявахте, че така скоро ще дойде отплащанието...

Исак (на ухото на Иванка). Измяна! Предателство... (На ухото иа Драгомира.) Тук да се убие... (Озърта се, като че гледа отде по-лесно да избегне.)

Иванко. Ти... ти... в палатите... (Изтеглюва меч и пристьпва кьм отца Ивана.)

Драгомир, Добрин и някои от велможите (изтеглюват мечове и пристьпват и те кьм отца Ивана).

Отец Иван ( изтеглюва меч и отстьпва). Полека, Иванко! Та и вие, велможи! Защо се плашите толкоз? Я погледнете тук... (Удря с рька в стената. Отварят се едни тайни врата, непознати нито на Иванка, нито на Исака, нито никому.)

Всички (силно уплашени, отстъпват и в един глас). Мария!

 

Иванко и велможите изпущат мечове и с разтреперани ръце уплашено гледат, а Исак като попарен бързо се възвива на другата страна.

 

 

 

 

ЯВЛЕНИЕ VIII

 

Прежните и Мария.

 

Мария (облечена в тьмните си дрехи, бьрзо се показва на вратата). Ъ? Татко? Мой милий татко? Иванко! Не го убивай!... (Смее се и пристъпва. Прекьсва да се смее.) Тс!... (Ослушва се.)

Иванко и велможите (закриват лице с рьце).

Исак (вьзвива глава и зад гръб уплашено гледа Мария).

Отец Иван. Какво! Познахте ли я? А! Познахте я и се вкаменихте! Наистина, тя е дъщерята на Асеня...

Мария. Ъ! Той спи... (Ослушва се пак.)

Отец Иван. Но защо се вкаменихте? Вашата ръка не потрепера, когато убихте един най-достоен цар, вашата душа не се смути, когато обричахте българския народ и българското царство на загинвание, та сега ли се уплашихте от една злочеста луда мома? Удрете! Тя е дъщеря на Асеня, тя не може да ви се противи... (Клати глава.) Но вие стоите вкаменени и не смеете да погледнете на тая злочеста. Вижда се, престъплението ви е толкова голямо, щото и вие самите се вкаменихте пред него...

Мария (турга пръст на устни). Те... (Ухилена се ослушва.)

Иванко (открива лице, гледа на Мария и клати глава).

Отец Иван (на Исака). И ти ли, окаяний, трепереш? И ти ли не смееш да погледнеш на злочестата Асенюва дъщеря? Ти... за когото няма нищо свето и честно? Но това е плод на твойте хитри и велики планово! Защо не се радваш на трудовете си. Или ти не можеш да гледаш в очите на истината? Но иди, скрий се и тайно, да те не види никой, обмисляй хитрите и великите си планово, извършвай гнусните си дела!...

Исак (отстьпва две-три крачки, но се през грьб гледа).

Отец Иван (клати презрително глава). Севастократор! Архонт на непобедимите легиони!... Творение долно и нищожно! Достоен син на своя народ и племе!... (Клати глава.)

Мария. Ъ! Татко? (Сключва умолително ръце и умолително запява.) Не го убивай, Иванко! Смили се, смили, Иванко!...

Отец Иван. Но да си идем, Марийо. Твоята ангелска чистота и твоите страдания са страшни за тези хора... (Улавя Мария за рька и я повежда.)

Мария. Ъ! Тс... той спи... (Върви и тихо пее.)

Кат'си ме, мамо, родила,

защо не си ме убила?

 

Влизат в тайните врата, които се затварят подиря им.

 

 

ЯВЛЕНИЕ IX

 

Прежните без отца Ивана и Мария.

 

Исак (като че се стресва). Де е той? Измяна! Предателство! А!... (Бързешком избягва.)

 

 

 

ЯВЛЕНИЕ X

 

Прежните без Исака.

 

Иванко. Мария? Отец Иван? Де са те? (Бързо дохожда и удря о стената.) Де се скриха?

Всичките други (уплашено се питат един други.) Де се скриха?

 

Чува се силен звон, а след малко тръбен глас. Иванко и всичките други стреснато се спират и се ослушват.

 

 

ЯВЛЕНИЕ XI

 

Прежните и един войник.

 

Войникът (влиза бързешком и с як глас). Спасявайте се! Крепостите се превзеха от княза...

Иванко (потрьсва глава и вперва очи на войника).

Велможите (уплашено един на друг). Ами сега!

Всички. Повечето войска доброволно се предаде на княза, гражданите го посрещат с радост, той иде към палатите...

 

Чува се отвън шум. Някои от велможите бързешком си отиват. Драгомир, Добрин и другите заобикалят Иванка.

 

 

ЯВЛЕНИЕ XII

 

Прежните, няколко от Иванковите войници и Милко с други войници.

 

Иванковите войници (с мечове в рька, втурват се, бягащи от Милка).

Милко и войниците (втурват се подиря им, викащиц). Да живее Петър-Асен!

Иванко(щом вижда Милка). А! Издайнико! (Дрьпва меч от един войник и напада на Милка.)

Милко (бие се с Иванка). Аз ти казах, че щом повикаш един неприятел в земята ни, аз съм против тебе и ето - сдържах думата си.

Иванко.... Умри! (Ръгва Милка в сьрцето.)

Милко (пада мьртъв).

Милковите войници (бягат от Иванка).

Иванко. Подиря ми, велможи и войници! (Отива след Милковите войници.)

Велможите и войниците му (отиват след него, викащиц). Да живее Иванко!

 

 

ЯВЛЕНИЕ XIII

 

Исак и Тодорка.

 

Исак и Тодорка (тичешком влизат от разни страни).

Тодорка. Ах, тате, загинахме!... Не ти ли казах аз, че е той? (Тича замаяна.)

Исак. Де е Иванко? Да бягаме, Тодорке, но и той с нас... Разбираш ли? Да го намерим и да бягаме!...

Тодорка (избягва).

Исак (ядосано удря рьце). Отидоха! Развалиха се хубавите ми планове!... Ех, Българийо! Вижда се, тебе бог те пази! Но чакай! Аз още не съм се разплатил с тебе!... (Клати заканително глава и избягва. Чува се бой и вик: "Да живее Иванко! Да живее Петър-Асен!" Войници бягат през сцената.)

 

 

ЯВЛЕНИЕ XIV

 

Петър, отец Иван и много войници.

 

Отец Иван (облечен в калугерските си дрехи, препасан с ремик, гологлав, в дясна рька дьржи меч, а в лява кръст - влиза).

Петър и войниците (с мечове в рька влизат подиря му).

Войниците. Да живее Петър-Асен!

 

 

ЯВЛЕНИЕ XV

 

Прежните и Иванкови войници.

 

Иванковите войници (с дигнати мечове влизат от срещната страна, викащиц). Да живее Иванко! (Щом виждат отца Ивана и Петра, поотстьпват и свеждат мечове,)

 

Отец Иван. Мир и любов на всички! Да живее Петър-Асен!

Всички. Да живее Петър-Асен, българският цар!

 

Край

 


напред горе назад Обратно към: [Иванку, убиецът на Асеня I][Васил Друмев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух