напред назад Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]



Загледан в сини върхове


Във зъбите ми хруска пясък,

косят ме коси ветрове,

но аз не им се давам, аз съм

загледан в сини върхове

 

и нищо, че

внезапни ями

ми белят лактите до кръв

и че до болка домъчня ми

за рижо рикане на лъв,

 

аз ида,

дишам,

съществувам,

сълза и смях деля на две

и все засмяно си пътувам,

загледан в сини върхове,

 

защото знам -

не ще успея

да срещкна участ по-добра:

тревожно днеска да живея, спокойно утре да умра.

 


напред горе назад Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]

 

© Найден Вълчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух