напред назад Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]



Люлякова вечер в Ловеч


Над Ловеч слиза синя вечер

и сини люляци цъфтят,

и уморени стихват вече

горите, Осъм и градът.

 

Небето нежно потъмнява.

Изгрява първата звезда

и сякаш с нея се явява

самият Левски над града.

 

Пристига той от път далечен,

безкрайни друми извървял,

върви насам, сега изсечен

от вечен камък и метал.

 

И люляците, като хора

накацали по всеки склон,

се свеждат тихо да му сторят

от цяло Българско поклон.

 

А той върви. Че път го чака.

По комитети. По села.

Зад него стават черни в мрака

старопланинските била,

 

по стрехите от стари плочи

се стича звездна светлина

и Осъм сабята си точи

под люлякова тишина.

 


напред горе назад Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]

 

© Найден Вълчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух