напред назад Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]



Нощувка в Балкана


От сините чуки

тук тръгват реките.

И дните тук тръгват

от много далеч -

да стигнат до мене

зелени от здравец

и черно-червени

от кръв и от сеч.

 

Вън вятърът удря

вратата. В съня ми

фучи февруари

от нощния мраз,

а мен ми се струва,

че русият Дякон

е минал през Вита

и иде към нас.

 

Балканският изгрев

е чист като капка.

Събужда се слънчев

студеният ден

и пътят се мята

да мине през моста,

поема надолу

и вика и мен.

 

И аз си отивам,

а някой повтаря

на старата стара,

прастара гора:

- Ти люлка ми беше

когато прохождах,

ти гроб ще ми бъдеш,

когато умра.

 


напред горе назад Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]

 

© Найден Вълчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух