напред назад Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]



Записка към Записките


Помня още: месец май е,

ученици със сандалки

и със стригани коси -

ние чакаме да мине

през рекичката Бенковски

и от смърт да се спаси.

 

Сив сокол кръжи над Вежен.

Четиримата се спускат

от букака и вървят.

Аз не дишам. И не давам

като в Записките стари

да ги тука предадат.

 

Но предават ги. Отекват

триста черни шишанета

и едно пронизва мен.

Аз съм буково листенце.

Аз съм брулнат и откъснат

и до днешния си ден.

 

И завинаги го зная:

три живота да живея

все ще виждам и това -

сив сокол над бели Вежен,

а се стича кръв червена

по зелената трева.

 


напред горе назад Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]

 

© Найден Вълчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух