напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Изникнало едно дърво...


Изникнало едно дърво,

едно дърво дафиново,

колок лично, толко вишно:

кореньот му по съ земя,

вършенот му – по сино небе,

на вършенот паун пее,

дури пее, дур сборува:

- Слушайте, малко, големо,

слушайте, турци, кяуре!

Ка пее паун на дърво,

так гори юнак за мома,

како два страка борина.

Кой имат мома хубава,

да не я кара, не бие,

току йе изан дава –

често да се променува:

по дваж, по триж во неделя,

девет пъти во месецот.

Да знае мома, да знае,

да знае, да паметува,

кога йе мома ходила,

кога йе левентувала,

кога йе кахар не брала,

кога йе била при майка,

кога йе дари готвила.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух