напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Димано, моме Димано...


Димано, моме Димано!

Димана лудо сборува:

- Димано, кадун Димано!

Запали, море, борина,

да идем в горна градина,

да се рашетаме а в градина.

Послушала го Димана,

запалила е борина,

отиде в горна градина,

лудо по нея отива,

изгаси й борина,

рамна и снага прегърна,

бело й лице целива,

над гердане бисеро,

на алтине хамайлие.

А га беше утрента,

утрента ден пладнина,

лудо Димана сборува:

- Димано, кадун Димано,

Кой бише снощи со тебе?

- Юначе, луда гидио!

И яз не знам кой бише сос мене!

Изгасихме борина,

темно беше, не видо

кой ми бише сос мене,

кой ми снага пригърна,

кой ми лице целива.

Като тебе мнесаше,

като твойта кошуля,

като тоите тозлуци,

като тоите бели ръки,

като тоите църни йочи.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух