напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Бил се Марко с турци еничери


Бил се Марко с турци еничери,

бил се Марко три месеци време,

та оттъвна девет кадилъци,

седемдесет бели манастири,

осемдесет църкви равании.

Стана Марко дома да си ходи,

па на либе потихо говори:

— Хвала тебе, либе ле, Елено,

приготви ми църковното рухо

и ми тури книги литургийски,

а не туряй сабя дамаскиня,

я да стегнем Шарко добра коня;

утре рано у София ч'идем,

у София, у „Света Мария” ,

у „Мария”, у църква че идем,

чем да идем Богу да се молим,

дано да ми Господ помогнало,

дано съпрем тия клети турци,

стига толко земя притискаха,

стига толко роби изробиха!

Послуша го либе му Елена,

изнесе му църковното рухо

и му тури книги литургийски,

турила ги у свилни дисаги.

Па се сети Марковото либе:

„Не е близо до света София —

я да турим сабя дамаскиня!

Марко има превърли душмани,

може някой на друм да го срещне,

може Марка на друм да погуби,

като нема сабя дамаскиня.”

Скришом му е сабя па турила.

Марко стегна Шарко добра коня.

Първите са петли пропеяли,

Марко яхна Шарко добра коня,

та си пойде по равни друмове.

Като мина през поле широко

и премина през гора зелена,

ка настана край Софийско поле,

глас се дочу открай бели Дунав,

дето били роби заробени —

заробил ги Емза бег арапин.

Като пита Шарко добра коня:

— Рипай, коньо, доколко си можеш,

да си стигнем църна арапина! —

Ка стигнаха църна арапина

и със него двоица арапи;

до три града били заробили,

щото стари, под сабя туряли,

а мънинки деца изгубили,

млада челяд у синджир турили,

та караха три синджира роби:

един синджир се млади невести,

други синджир се млади момчета,

трети синджир се млади девойки.

Ка караха, и роби плачеха,

се са роби боси и разпаси

и до три дни вода не са пили,

и по два дни хлеб не са ручали.

Претече ги Марко Кралевики.

Нали нема сабя дамаскиня,

отговаря Марко Кралевики:

— Хвала тебе, Емза бег арапин,

я ми пущи три синджира роби! —

Отговаря Емза бег войвода:

— Назад, назад бре, свиньо дебела,

защо имам три халки повече,

та ги чувам, Марко, за тебека;

тебе напред пред роби че турим,

че ги водиш като вакъл овен! —

На Марко се жалба нажалило,

та разигра коня на напреде,

та излезна у гора зелена,

па си пита Шарко добра коня:

— Хвала тебе, Шарко добра коня,

да хвърляме с дърве и камъни,

може бити арапи убити,

ама чем и роби изтепати? —

Отговаря Шарко добра коня:

— Хвала тебе, Марко Кралевики,

я погледни у свилни дисаги,

че твое е либе па разумно,

да не ти е сабя па турило. —

Ка погледна Марко у дисаги,

като виде сабя дамаскиня,

и нему се сърце зарадува.

Ка я тръгна Марко Кралевики,

та изтече като бърза вода.

Ка се качи коню на рамена,

та се слете из гора зелена,

като махна сабя дамаскиня,

троицата отведнъж паднали.

Тогай везе Марко Кралевики,

та пресече три ситни синджира,

та отпущи роби низ синджири.

Като били три църни арапи,

доде били роби изробили,

и събрали до три хазни пари.

Тогай везе Марко Кралевики

та две хазни на роби подели,

па на роби тогай отказуе:

— Хайде всеки дома да си иде,

га минете през кои градове,

купете си хлебец и опинци

и за мене всички казувайте:

„Оттъвна ни Марко Кралевики.”

Казувайте да се приказуе! —

Тогай тръгна Марко Кралевики

и си везе една хазна пари,

та отиде у равна София,

у София, у „Света Мария”,

таман било църква отпущило.

Излезнали софийски кметове,

наседали редом по столове.

Ка видоха Марко Кралевики.

сите му се редом посмеяха:

— Ете иде Марко пияница,

са нощ пие това църно вино,

нема кога у църква да дойде.

Ете сега църква отпущихме —

он тепърва у църква доходи. —

А Марко им нищо не продума,

само им е дума продумало:

— Бог помага, софийски кметове!

Па улезна у „Света Мария”,

та си окна стар игумен Славе:

— Хвала тебе, стар игумен Славе,

ела тука да се изповедам,

че съм много грехове направил!

Рано пойдох у църква да дойдем,

таман беше зора зазорило.

Ка настана Софийското поле,

глас се дочу открай бели Дунав,

дека беха роби заробени,

заробил ги Емза бег арапин;

до три града беха заробили,

щото стари, под сабя туряли

и мънинки деца изгубили,

млада челяд у синджир туряли,

та караха три синджира роби:

един синджир се млади невести,

други синджир се млади девойки,

трети синджир се млади момчета,

караха ги, а роби плачеха,

че до три дни вода не са пили

и по два дни хлеб не са ручали,

хем се беха боси и разпаси.

Та съм търчал, та роби оттъвнах,

та погубих три църни арапи,

та оттъвнах роби от арапи;

и караха до три хазни пари,

та две хазни на роби поделих,

една хазна тука че оставим.

Те това съм я работа свършил,

та не можех у църква да стигнем. —

Отговаря стар игумен Славе:

— Хвала тебе, Марко Кралевики,

колкото си грех досега имал,

се грехове Господ че ти прости!

И напред ти добро си направил,

до три манастири си съградил,

че като си тизе това свършил. —

Па отново църква започели,

та държала три сахати време.

И като са църква отпущили,

щото беха софийски кметове,

всичките са наред настаяли,

всичките се Марку поклонили,

на Марко са ръка целували

и на Марко дума продумали:

— Честит, Марко, с твоето юнаство,

къде ходиш, се работа вършиш.

И сега си у църква па дошел,

и сега си па работа свършил:

погубил си три църни арапи,

оттъвнал си три синджира роби.

 

(Записано в Софийско)

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух