напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Събра Марко триесе юнаци


Събра Марко триесе юнаци,

се юнаци, кой от кой по юнак,

та ги пои това добро вино,

вино пои и дума им дума:

— Фала вийе, триесе юнаци,

не ви събрах вино да ви поим,

нел ви събрах дума да ви думам.

Прочула се змия тройоглава,

запрела йе цареви друмове,

запрела йе той тесни клисури,

та не дава пиле да прелети,

а то не ли човек да си мине.

Да идеме да я погубиме,

да пущиме цареви друмове. —

Ка пойдоа триесе юнаци,

ка минаа през полье широко,

настанаа у тесни клисури,

у клисури, у гори зелени,

най-напред йе Марко добър юнак

и по него триесе юнаци.

Подокна си Марко добър юнак:

— Я излезни, змийо тройоглава,

я излезни да се обидеме!

Запрела си цареви друмове,

запрела си той тесни клисури. —

Ка излезна змия тройоглава,

силна пойде, Бог да я убийе.

Ка йе пошла змия сас три глави,

една глава нависоко дигна,

нависоко, изпод ясно небо,

а другата по хубава земя,

трекя глава по стредека пойде.

Кога прйиде на Марко юнака,

кога прйиде Маркоте да гълтне,

притрескала змия, примълскала.

Ка видоа триесе юнаци,

ка видоа змия тройоглава,

се бегаа, назад се върнаа.

Самси Марко у дервен остана,

па си Марко на Шарко говори:

— Фала тебе, Шарко мой узобен,

с'а че Марко младо да загине.

Бегаа си триесе юнаци,

сам остана, що чем да си праим.

С'а чем младо язе да погинем. —

А Шарко си на Марко говори:

— Ти се не бой, Марко, мой сайбийо!

Що йе глава изпод ясно небо,

она мене пред зъби че дойде,

я чем нея сас зъби да сядем.

Що йе глава по хубава земя,

она мене пред нодзе че дойде,

я чем нея сас нодзе да сгазим.

А щото йе глава по стредека,

ти се, Марко, с остра сабля варди,

ега можеш нея да погубиш. —

Ка йе пришла змия тройоглава,

ка приблизи при Марко юнака,

що йе глава изпод ясно небо,

она дошла Шарко пред зъбите,

нея Шарко сас зъби я сяло;

що йе глава по хубава земя,

она дошла Шарко у нодзете,

нея Шарко с копито смазало;

що йе глава по стредека била,

нея Марко сас сабля посекъл.

Погубили змия тройоглава,

опущили той тесни клисури.

Па се Марко назаде повърна,

та си ойде на ладна механа,

тамо найде триесе юнаци,

дека пия това ладно вино.

Марко си им потио говори:

— Бог ви било, триесе юнаци,

вийе мене младо издадохте,

издадохте младо да погинем,

да погинем у тесни клисури.

Бог ви убил, неверна дружина. —

Па си търгна лека боздугана,

та зареде триесе юнаци,

редом реди, та юнаци бийе.

Па ги бие с лека боздугана,

па ги бие, па юнаци кори:

— Бог ви убил, несгодни дружина!

Така ли че вийе да правите,

та менека да си издадете

да погинем младо и зелено?

 

(Записано е в Софийско)

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух