напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Стоян Тодорки думаше


Стоян Тодорки думаше:

- Любе тодоро, Тодорке,

слънцето й на заходане,

хорото й на разтуряне -

барем ма еднъж погледни,

очите да ти скитасам,

веждите да ти изпиша

на мойте медни кавале!

Тодорка дума Стояну:

- Стояне, любе Стоене!

Га са за мене затъжиш,

погледни горе, надоле:

как са белеят балкани,

тъй ми е бяло лицето;

както чернеят угари,

тъй ми са черни очите;

както са тънки синури,

тъй ми са тънки веждите!

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух