напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Мари Радо, бяла Радо


- Мари Радо, бяла Радо!

Ти ли либиш войводата,

ти ли либиш войводата,

войводата от портето?

- Мари мале, стара мале,

не го либа, не го лъжа -

то се само по мен лъже,

по мен лъже, по мен мами:

по моята тънка снага,

по моята руса коса.

Той ме срещна снощи вечер,

снощи вечер сокачето,

че ми метна бял тестемел

и ми рече: "На го, Радо,

на го, Радо, опери го,

опери го два кладеница,

два кладеница бистра ода,

два калъпа реки сапун,

изпрасти го два саръка,

два саръка шемширови."

Я Рада се чуди й майе -

де да найде два кладенеца,

два кладенеца, два саръка.

- Мари Радо, бяла Радо!

Не се чуди, не се маи:

очите ти - два кладеница,

ръцете ти - два калъпа,

веждите ти - два саръка.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух