напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Ранила йе малка мома


Ранила йе малка мома

бащина си ранен коня,

кат го рани, тъй го гледа.

Изведе го от ахъра,

заведе го на бял Дунав

до го пои стодна вода.

Напои го, измести го,

че си стъпи на бял камък,

че си йоми бяло лице,

бяло лице лебедяво.

Изваде си огледало,

огледалококалено,

сама си се огляваше,

огляваше, йокайваше:

- А бре, боже, мили боже,

кат съм бяла, та й червена,

още тънка и висока,

що си нямам първо любе,

първо любе вакъл овчар?

Таман това преговаря,

бял Дунава стадо влече,

напред стадо - два йовчаря,

два йовчаря, три другаря.

Първи йовчар кавал свири,

кат си видя малка мома,

изтърва си меден кавал,

завлече го бял Дунава.

Втори йовчар брой броеше,

кат си видя малка мома,

брой забрави, ум загуби.

Трети йовчар отговаря:

- Мари моме, малка моме,

отдай меня тази китка,

дето й тебе на страната,

на страната, под чумберя.

Нека й меня на челото,

на челото, под калпака,

да я нося по планини и равнини.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух