напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Гергино, мома хубава


- Гергино, мома хубава,

я се, Гергино, ожени,

я се от тува отмахни!

Мен се е вейке додело,

додело и наситило

всяка ми вечер момаре,

всяка неделя сватбаре,

всяка година кръвнина,

тая година двамина,

двамина близни комшие!

Гергина си се нажали,

нажали, бално набални.

Стана Гергина, отиде

нах Бачковския манастир,

на порти чука и рука:

- Калугерице, сестрице,

има ли място и за мен,

баш калугерка да стана,

баш кандилата да паля?

- Гергино, моме хубава,

манастир място широко,

ала за тебе нямаме,

че ти е бяло лицето

и чорни ти са очите,

и тьонка ти е снажката.

Калугери са все млади,

та са ще будин измами,

измами, загали те ще,

манастир се ще запали,

калугере щат изгорят!

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух