напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Канат ме, мале, молат ме...


- Канат ме, мале, молат ме

с три моми, мале, хубави –

и трите попски дъщери.

Първата й, мале, влахиня,

втората – руса гъркиня,

третята – бела българка.

Влахинята дава, наддава

до триста зевгар биволе,

петстотин крави ялови,

хиляда овни каръмски,

на Стамбол нова салхана.

Дава, наддава и дума:

<<Я земи мене, Стояне,

младо джелепче да станеш,

хората да ти завиждат!>>

Гъркиня каже, мамо ле:

<<Я земи мене, Стояне,

прикия да ти донеса

девет кантара коприна,

петстотин кара-грошове,

хиляда жълти жълтици,

младо търговче да станеш,

и на хаджилък да идеш,

че ти прилича, Стояне,

младо хаджийче да станеш

и азе – млада хаджийка!>>

Българка каже, майко ле:

<<Я земи мене, Стояне,

ако съм гола и боса,

ала съм барем хубава:

бело ми лице прикия,

тънки ми вежди сирмия.

През гора ще ме преведеш,

сухо ше дърво лист пусна,

а сурово ще повехна;

в черкова да ме заведеш,

попове щат ми онеме,

а иконите – продума!>>

Майка Стояну думаше:

- Стояне, синко Стояне!

Земи си бела българска –

Хората не щат да кажат

че е прикия донесла,

ами щат да кажат:

<<Хубаво му е булчето!>>

В черкова да я заведа,

при мене ще се събират,

та щат булката да гледат;

на сватба да я заведеш,

кой от де се обърне,

на булче ще ти захваля:

<<Блазе, ще кажат, Стояну

хубаво булче намерил!>>

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух