напред назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]



Вила се лоза виена


Вила се лоза виена,

не ми е лоза виена,

лю ми е Янке девойка –

на две ми порти стоеше,

стребрен ми венец държеше.

Оттам помина кадия,

кадия ефендия –

едно ми лудо караше,

оковано, овързано,

дур под коньо оковано,

бели ръце наопако.

Мома му се насмеяла:

- Що ти пърлега, юначе,

бели ръки наопако,

като на мома колбае,

що ти пърлега, юначе,

букагите на ногите,

като на мома кондури. –

На кадия сборува:

- Йой, кадия ефендия!

Защо го овързахте,

овързахте, оковахте?

- Янке ле, Янке девойко!

Една е мома целивал. –

Я лудо й вели говори:

- Йой, кадия ефендия!

Кога се сретат две стари,

как се криво прогледнуват,

кога се сретат две млади,

бре как се милно прогледнат!

 


напред горе назад Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух