Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

Кафето изстина.

Теб още те няма,

а аз все те чакам.

Защо? Докога?

Не е ли това всичко

само измама,

в която сама си повярвах сега?

Очакване ново

и сънища чудни –

това е, което остава след теб.

Ти тръгваш.

Оставам сама в нощта будна,

замислена, замечтана...

Без теб...

И пиша, и плача,

и моля се даже

на несъществуващи божества...

Но Бог ако мен е решил

да накаже,

чрез теб и чрез мойта любов –

той успя!

Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

© Албена Петрова. Всички права запазени!