Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

Колко малко е нужно понякога,

за да бъде доволен човек –

телефон, лист, химикалка,

две цигари и глътка кафе.

Тишината крещи до полуда

и стрелките все бързат напред.

Всички спят. Само аз седя будна

и не спирам да мисля за теб.

Асансьорът потропва. Изтръпвам.

Може би ти ще дойдеш. Дано...

Хем си знам – пак се самозалъгвам

и очаквам не знам си какво.

Телефонът звъни. Пак с надежда

аз го вдигам – дали не си ти?

Грешка. Жалко. И както изглежда,

ти отдавна и сладко си спиш.

Самотата е странен съветник.

И когато настъпва нощта,

пиша стихове, водя си дневник –

безнадеждно и страшно сама.

В пепелника догаря цигара...

И димът й ужасно люти...

И очите ми пак се затварят...

Поне в сънищата ми с мен бъди.

Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

© Албена Петрова. Всички права запазени!