Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

Може би

ще свикна

да те чакам –

някога, когато остарея,

някога, когато в полумрака,

стенейки, звездите ще запеят.

Може би

ще свикна,

че те няма

някъде, където сме били

и безмълвна, тъжната луна

пътищата ни ще раздели.

Може би

ще свикна

и с това,

че я няма обичта ревнива.

Но кажи ми, как ще разбера,

че съм жива?

Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

© Албена Петрова. Всички права запазени!