![]() ![]() Знаеш какво...Знаеш какво ме разкъсва. Знаеш какво ме разяжда. Вечната неизвестност само съмнения ражда. Нищо не казваш. Горчилка ден сден ден пак се събира. Отговор търся в очите ти, ала не го намирам. Отговор на въпросите, дето не ти задавам. Докога все така в неведение всичко ще продължава?
Свива се с болка сърцето ми. Пак надалече отлиташ. Само остава надеждата, че все пак и ти ме обичаш. Мъката бавно преглъщам. Леко докосвам ръката ти. Време е вече. Довиждане! Тръгвай! Обичам те! Чакам те!
![]() ![]() ![]() © Албена Петрова. Всички права запазени! |