Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

Звездите ме гледат

със поглед студен

и злобно се смее

луната далечна.

Така е, когато

не си ти със мен

да стоплиш с дъха си

самотната вечер.

Земята е пуста.

И бурно море

разплисква вълните

в скали уморени.

Изгубено малко

нещастно дете –

това съм, когато

не си ти със мене.

Стопли ме с целувки,

със обич стопли ме.

Накарай ме

да забравя страха.

Устата ми шепне

пак твоето име.

Къде си?

Защо не си с мен ти сега?

Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

© Албена Петрова. Всички права запазени!