Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

Когато на чувствата бурния зов

тревоги и болки изтрива,

когато е време за любов

и кротко земята заспива,

превръща се моята обич във вик,

по-силен и от рева на морето

и струва ми се, че във миг

над мен ще се срути небето,

когато те няма.

Черни облаци, безразлични хора,

пясък в шепите, тежка умора,

вятър, писъци, шеметни танци,

остров приказен, есенни странници.

Мъка, болка, непостоянство,

сълза единствена в безкрайното пространство,

копнеж, истина, вихрушка...

Над бездната на своята любов се люшкам,

защото те няма.

Няма те,

за да ме спасиш

от моята безкрайна самота.

Няма те,

за да ме вдъхновиш

отново да полетя.

Няма те...

А си винаги с мен,

защото те обичам.

Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

© Албена Петрова. Всички права запазени!