Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

Ужасно сякаш времето е спряло

и миговете се превръщат

във безкрайност.

Душата ми пак болка е сковала

от грозната безмилостна реалност.

Очакване...

И пак...

Отново...

Още...

А може цял живот така да чакам.

За малко топлина копнея нощем,

за обичта ти и за щастието кратко.

Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

© Албена Петрова. Всички права запазени!