Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

Мигът превръща се в безкрайност.

Очакването ме влудява,

а страховете ми потайни

сърцето бавно завладяват.

Мъчение е всеки час

и всяка нощ, и всеки ден,

когато съм без тебе аз,

когато ти не си до мен.

Душата ми се свива с мъка

и, вече свикнала да страда,

тя след очакването дълго

не смее да ти се зарадва.

Сама без теб аз пак оставам.

Как бавно времето пълзи.

Стрелките бели наблюдавам

и чакам да се върнеш ти.

Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

© Албена Петрова. Всички права запазени!