напред назад Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]



Изнизва се денят...


Изнизва се денят,

без тебе мрачен.

Отново ме пронизва студ.

За тебе плаче

едно море от болка,

събрало се във мен.

И само аз си зная колко

е тъжен този ден.

Настъпва нощ.

И пак към теб сърцето

налучква път под черното небе.

Луната и звездите само светят,

но те не стоплят моето сърце.

А пътят дълъг е,

обсипан с мъка,

със страст, с копнеж,

със порив, със мечти...

Дали не сбърках в тъмнината пътя?

Без тебе самотата

поглъща всеки миг.

Мечтите ми остават

сърцето ми да сгряват.

 


напред горе назад Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

© Албена Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2024, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух