Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

Понякога си толкова далече,

че цялото пространство

между нас

в агония се гърчи.

Вилнеят урагани,

вихрушки ме помитат,

отнасят ме в безкрая

на отчаянието,

на нищото...

Самотна и безпомощна

преплитам пръсти

в болката,

която ме изгаря

и убива

мечтите ми за щастие,

копнежа ми за близост.

Намирам сили да погледна

в очите спомена за теб.

А ти си пак

любим и нежен, мил,

ти просто си чудесен...

И толкова далечен.

Обратно към: [Разстояния][Албена Петрова][СЛОВОТО]

© Албена Петрова. Всички права запазени!