напред назад Обратно към: [Солунските съзаклятници][Георги Данаилов][СЛОВОТО]



I.


На сцената се появява Борис Сарафов. Тридесетгодишен, със забележителна външност. Висок, строен, хубавец с дълги коси, небрежно елегантен и артистичен по природа. Той захвърля горната си дреха, оглежда се и спира. В ъгъла се е разположил Орце Попйорданов, облечен в черно, с лице, прикрито от широкополата му шапка.

САРАФОВ. Да ме застреляш ли си дошел. братле? (Няма отговор. Сарафов сваля белите си ръкавици.) Тъй ли ще ти бъде по-удобно, или да застана гърбом?... Хайде де! Ако ще ме гърмиш, гърми!... Откога враговете ми взеха да изпращат глухонеми? (Познава го.) Орце! Защо си дошел?

ОРЦЕ. Ти знаеш.

САРАФОВ. А, не! По-добре стреляй. Пари немам никакви (Отива към ъгъла и звъни.) Утре не ме изпъдят от хотела, после от Женева, най-подир от Швейцария, ако дотогава не ми запрат за дългове. (Влиза лакей.) Шампанско и две чаши (Лакеят се покланя и излиза.)

ОРЦЕ. Помниш ли какво обеща?

САРАФОВ. Помня, но какво да сторя, като съм богат само на едни надежди. Продавам ги. Но никой в тази проклета страна не купува идеали. Не падай духом. Орце, днес нямаме нищо, но утре може да имаме всичко.

ОРЦЕ (изправя се). Тогава ще дойда утре.

САРАФОВ. Аз му говоря с притчи, като Исус на учениците си, а той...

ОРЦЕ. А аз ще идвам всеки ден.

САРАФОВ. Случай, неразумнико, всички говорят, че съм прахосник, събирам пари за делото, но все ги пропилявам, преди да съм ги предал. Що щеш при такъв мошеник като Борис Сарафов. Иди търси пари от ония, дето откраднаха американката. Там може да ти провърви. Аз баби не завличам по Балкана. (Влиза лакеят с поднос. Сарафов взима с два пръста бутилката, оглежда я и я връща обратно.) Идете кажете на-вашия господар, че аз не пия шампанско от деветдесет и осмата година. Той превъзходно знае какво реколтата тогава беше лоша. Позволи ли си втори път подобна непочтителност, ще се преместя в друг хотел. По-живо, господине! (Лакеят сконфузено излиза.) Швейцарски скръндзи! И за какво, господи, си им дал толкова красота, като те и душите си солят за пастърма... До динамита ли опряхте?

ОРЦЕ. Да. (Той неочаквано се оживява.)

САРАФОВ. И колко ви е нужен.

ОРЦЕ. Хиляда килограма. На първо време.

САРАФОВ. Но защо толкова бързате? За въстание е още рано. Ние не сме готови.

ОРЦЕ. И кога ще бъдете готови?

САРАФОВ. Какво искаш! Да се провалим ли?

ОРЦЕ. Вие и тъй, и тъй ще се провалите, Борис Сарафов. За да освободят днешното княжество, русите дадоха сто и петдесет хиляди убити. Вие няма да съберете и петнайсет хиляди пушки.

САРАФОВ. Какво от това? Русия дойде, защото имаше априлий и Батак.

ОРЦЕ. Сега пак ще има Батак и по-кървав, но никой няма да дойде. Днес великите сили предпочитат да крепят Турция болна, защото знаят, че ако умре, ще се избият за наследството й. Няма да го бъде вашето въстание, само дето ще изколят простия народ.

САРАФОВ. Те и така го колят. Поне ще знае за какво умира.

ОРЦЕ. Не, господин Сарафов, когато един народ не знае за какво живее, той не знае и за какво умира.

САРАФОВ. Европа ни е длъжница още от Берлин. Тогава тя остави една трета от българите под робство - сега ще я накараме да плаща.

ОРЦЕ. И тя ще се отзове. Ще отслужи панихида за народа, но на погребението му няма да е присъствувала.

САРАФОВ. Престани да прокобяваш!

ОРЦЕ. Няма да престана! Македония загива. Тя умира като пребито куче пред очите на милостивия свят, пред очите на останалите българи и всички, всички до един чакат да свърши, та да си отдъхнат веднъж завинаги.

САРАФОВ (сграбчва го за дрехата). Слушай, хлапако, за тия думи ти отразявам главата!

ОРЦЕ (отблъсква го). Е, да! Тъй са поборниците за свободата. Режат си един друг главите, защото не знаят как да си служат с тях.

САРАФОВ. Вземи се веднага думите назад.

ОРЦЕ. Рекох ги вече.

САРАФОВ. Така ли! Аз това не прощавам на никого! Имаш ли оръжие, велешанино!

ОРЦЕ. Не.

САРАФОВ. Съзаклятник!... Тогава ще се стреляме под ред. Гърмиш първи ти и после го даваш на мене! (Измъква от джоба си револвер.) Сега ще видим достойни ли са българите за свободата си. (В това време влиза Лакеят с ново шампанско.) Махайте се с това шампанско! Сега сме заети! (Лакеят изчезва. Сарафов подава оръжието си на Орце и се отдалечава в ъгъла.) След вас, господине!

ОРЦЕ. (невъзмутимо разглежда револвера). На мене ми трябва динамит, Борис Сарафов! (Оставя го)

САРАФОВ. Отказваш да се стреляме! Тъй ли? (Орце вдига рамене.) Твоя воля! Ти, господинчо, сам знаеш как да измиеш позора си! (Тръгва към него и прибира револвера си. Неочаквано.) Орце, братко, защо ме отчайваш и ти? Не видиш ли, че аз сам се давя в море от отчаяние. Самотни сме, сиротни сме, цел свет ни съчувствува и никой не ни протяга ръка. Ще хвърлим ли отоманската банка във въздуха?

ОРЦЕ. Ако дадеш динамита.

САРАФОВ. Тогава чуй: имаш честната ми дума, чудо ще сторя, душата си ще продам на всички дяволи, задника си ще заложа в швейцарската банка, но вие ще имате този динамит. Щом друго нема – сами ще се погребем! Нищо, че един ден ще се свенят от името ни! Нищо, че ще ни хулят, дето сме залагали на безнадеждни средства. Друго немахме – на безнадеждността разчитахме. Прави сте, братя, безумни бехме. Нека за вас остане благоразумието, когато насилват родната ви майка. Слепи бехме, не гледахме напред. Тъй е. Добре сте разбрали. Ослепехме, защото дълго гледахме набучени на щик деца. Вие един ден ще проумеете, че във всека борба требва да има етика. Ние пък помним как се дере жива кожа от гърдите на човек и се навива на масури. Някакъв учител български цвърчи между два огъня – ето я етиката. Човек скопяват, той реве, те го порят, а вие, братя, чакайте да сплете червата си на венец и да ги поднесе пред олтаря на хуманистическия морал... Ех, да ми падне на мене един английски оратор, от парламента, вещ по източната политика, че да му нанижа дор до пет сантима дървен колец в благородния му заден отвор, па любезно да го замоля: "Ха сега, милорд, пледирай за висшите интереси на британската империя!" Не се офлянквай, още два сантима и ще започнеш сам "Лейди и джентълмени, ай ем сорри! Сорри зер! С кол в задника няма "ту би, ор нот ту би".

 

Сарафов не забелязва влезлия възрастен, възпълен човек, облечен изискано и скъпо.

 

ПИЙТЪРС. Какво рецитирате, мистър Сарафов?

САРАФОВ. Шекспир, мистър Пийтърс, в македонски вариант!

ПИЙТЪРС. Не схванах детайлите, но звучи добре!

САРАФОВ, (коренно променен). Прощавайте, приятелю, не ви очаквах толкова рано. Имам гост, позволете да ви го представя, моя съотечественик, господин Поп... Константинов, студент по богословие.

ОРЦЕ (след мълниеносен поглед). Драго ми е!

ПИЙТЪРС. Радвам се! Богословие - благородно!

САРАФОВ. Мистър Пийтърс е наш приятел и благодетел, изпълнен със състрадание.

ПИЙТЪРС. Глупава дума! Вас ви боли зъб, мене - не, но страдаме заедно. Изобщо англичаните са такива, обичат да състрадават и всяка неделя вярват в бога!

САРАФОВ. Между другото, мистър Пийтърс, този господин ми донесе две фотографии, които настоявам да видите! (Вади две снимки и ги подава на Пийтърс.)

ПИЙТЪРС. Много красиво! ... О, наистина

САРАФОВ (към Орце). А си гъкнал, а съм те заклал... Неговите родители имат ферма на самия бряг.

ПИЙТЪРС. Какъв вид ферма?

ОРЦЕ. Как да ви кажа...

САРАФОВ. Всякакъв! Скотовъдство, оранжерии.

ПИЙТЪРС. Колко прекрасно!... Но те сигурно плащат високи данъци.

САРАФОВ. По-добре не питайте! Сега вече имате представа какво ви предлагам.

ПИЙТЪРС. Драги, ще бъдем реалисти! Как си въобразявате, че аз мога да купя всичко това!

САРАФОВ (убедено). Кой говори само за вас! Вие ще бъдете един от акционерите, било главния, било в съдружие. Ние предлагаме концесия, която ще се плати стократно. Срокът ще определите сами, нали Поп... Константинов...

ОРЦЕ. Да, разбира се... Въпреки че не съм напълно в течение на преговорите ви.

САРАФОВ. Нали ти писах? Предлагам на мистър Пийтърс... дръж се... Охридското езеро... По-точно правата за неговата експлоатация в продължение на определен срок след освобождението. От английска страна ние ще получим аванс, а от наша ще бъдат подписани съответни документи. Естествено риск има, но затова пък изгледите за печалби са огромни. Ти представяш ли си Охридското езеро! Та това тук Женевското е една плюнка. Швейцарците, дето са го отгледали и подстригали, а там, красота, естество, дивотия... природа, която още не е ходила на берберин. Аз го виждам един ден със замъците на Крали Марко, с крепостите, със санаториуми за англичани от Индия, уморени от жеги и изпохапани от комари.

ОРЦЕ. Недей повеке, ще ме накараш да се разплача!

САРАФОВ. Плачи! Водата там е като сълза, не като тази женевска мътилка.

ПИЙТЪРС. А там има ли риба, мистър Сарафов?

САРАФОВ. Риба?! Боже мой! Той пита за риба. Там е езерото - ред риба - ред вода... ред риба...

ПИЙТЪРС. Какви видове?

САРАФОВ. Какви видове! Пастьрва, мряна, змиорка...

ПИЙТЪРС. И мене към кой вид причислявате?

САРАФОВ. Сър! Вие обиждате един български офицер.

ПИЙТЪРС. Нито за миг не съм имал подобно намерение, мистър Сарафов, но за подобна сделка аз бих се обърнал към султан Абдул Хамид, а не към един български офицер... Това е тежкият факт!

САРАФОВ. Вие сте лош търговец, сър. Абул Хамид много скоро няма да го има, но Охрид ще пребъде.

ПИЙТЪРС. Допускам, че един ден ще си скубя косите, но днес... днес аз съм дошел при вас с едно осъществимо предложение. Ако го приемете, ще платя незабавно в брой!

САРАФОВ. Какво предложение? (Мрачно.)

ПИЙТЪРС. Бих желал да го споделя насаме.

САРАФОВ. Добре! Господин Попконстантинов ще поръча долу чай! От Цейлон и да се запарва точно пет минути! (Орце се покланя и мълчаливо излиза.)

ПИЙТЪРС. Особен младеж. Има нещо тъжно в очите му.

САРАФОВ. Да ви кажа правото, той е прекалено набожен.

ПИЙТЪРС. Неприятно наистина! А сега ви моля хладнокръвно да ме изслушате.

САРАФОВ. Вледенявам се, сър!

ПИЙТЪРС. Какво ще кажете, ако ви предложа една сума от осем хиляди франка, при това безвъзмездно.

САРАФОВ. Ще повикам лекар да ви прегледа.

ПИЙТЪРС. Излишен труд, приятелю! Вие може да употребите тези пари, както намерите за добре, въпреки че аз ще бъда щастлив да узная под секрет, разбира се, че те са послужили на вашите патриотични цели.

САРАФОВ. Мистър Пийтьрс!

ПИЙТЪРС. Не се възбуждайте!... Казах безвъзмездно, но това не означава, че от ваша страна не се изискват усилия.

САРАФОВ (гледа го проницателно). Врагове ли имате?

ПИЙТЪРС. Имам, разбира се. Но с тях все още се справям легално. Направо, господин Сарафов, тези пари вие ще получите при едно единствено условие - да оставите дъщеря ми Е ми л и на мира.

САРАФОВ. Сър!

ПИЙТЪРС. Обещахте да не се вълнувате! Аз нито за. миг не съм се усъмнил във вашата почтеност. Но позволете ми да познавам дъщеря си. Тя имаше нещастието да се роди по-умна, отколкото е необходимо за една жена и уви, не достатъчно хубава, за да компенсира този недостатък. Поради тези причини тя все още не е омъжена, а аз я обичам, мистър Сарафов, повече от всичко на този свят.

САРАФОВ. Емили напълно заслужава това.

ПИЙТЪРС. Мисля, че сте прав.

САРАФОВ. Но вие дълбоко грешите, ако допускате...

ПИЙТЪРС. Не греша. Емили е пред угрозата да се влюби във вас.

САРАФОВ. Ласкаете ме!

ПИЙТЪРС. Не, Борис Сарафов, тя не е чак толкова умна, за да ви прецени трезво... Е, ще се споразумеем ли?

САРАФОВ. Аз не мога да взема тези пари.

ПИЙТЪРС. Ви ще ги приемете заради бунта, който подготвяте. А сам.ще стоите мирен. (Вади плик и го оставя на масата.) Предлагам да пием чай!

САРАФОВ. Съжалявам, мистър Пийтьрс, но трябва да ме оставите сам с този позор.

ПИЙТЪРС. Пребройте парите, от опит знам, че това помага срещу позора. (Излиза.Сарафов отваря плика, с погнуса се докосва до парите и хвърля плика обратно на масата. Влиза Орце.)

ОРЦЕ. Чаят от Цейлон е готов.

САРАФОВ (отпаднало). Благодаря, благодаря... Йордан Попйорданов, ако ти обичаш достойнство си повече от свободата, не се захващай с нея. Един ден ще разбереш, че революцията е театър, в който героите умират наистина. Вземи онзи плик от масата!... Той е за вас. Вземи го, вземи го!... Преброих ги: осем хиляди франка, швейцарски.

ОРЦЕ. Защо ги даде?

САРАФОВ. Не ме питай!... Важното е, че един англичанин финансира атентати срещу собствената си империя. Красиво, нали? (Неочаквано избухва.) Взимай плика и се изневиждай!

ОРЦЕ. Сам няма да мога да се оправя. Вие трябва да купите динамита.

САРАФОВ. Знам, но ти ще го платиш. Парите ще стоят у тебе! Утре ще отидем.

ОРЦЕ. Днес трябва да отидем.

САРАФОВ. Казах утре.

ОРЦЕ. Кога утре?

САРАФОВ (с досада). Сутринта.

ОРЦЕ. Ще дойда да ви събудя! Довиждане!

САРАФОВ. Почакай!... Ще те замоля за сто франка назаем...

ОРЦЕ. Не!

САРАФОВ. Извинявай!

ОРЦЕ. Когато свършим работата в Солун, ще получиш всичките Пари, дето си ни дал.

САРАФОВ. От онзи свят ли ще ми ги пратиш!?

ОРЦЕ. Това си е моя грижа. Ще получиш всичко, до стотинка. (Спира до изхода и се покланя сдържано на Емили Пийтърс, все още млада жена, бледа и малко унесена.) Вас търсят.

САРАФОВ. Да, антрактът свърши. (Орце излиза.)

ЕМИЛИ. Времето днес е чудесно, Борис. Вие ми обещахте да отидем заедно в Монтьо.

САРАФОВ. За мен денят е мрачен.

ЕМИЛИ. Така ли? Възможно е. Всъщност сигурно ще вали! Не искам да ви дотягам.

САРАФОВ. Наистина, мис Пийтърс, тук всичко ми дотяга: целият този прекрасен хотел, цялата тази Женева с нейната благоприлична свобода...

ЕМИЛИ. И аз най-вече.

САРАФОВ. Да, и вие!

ЕМИЛИ. Но защо ми го казвате едва днес! Вие сте прекалено добре възпитан.

САРАФОВ. Разчитах на вашата досетливост. Вие винаги сте знаели, че ви ухажвам поради крайна принуда.

ЕМИЛИ. Да, за бога. Това беше повече от очевидно, вие толкова покъртително се продавахте...

САРАФОВ. Че вие се трогнахте и ме купихте.

ЕМИЛИ. И никак не съжалявам.

САРАФОВ. Така се купуват коне за надбягване.

ЕМИЛИ. Не знаех, че имате по-големи претенции.

САРАФОВ. Нямам. Ще заповядате ли да ме оседлаят или днес ще си почиваме.

ЕМИЛИ (след пауза). Ставате твърде груб, това значи, че не сте искрен... (Тръгва към изхода). Все пак... Какво се е случило между вас и баща ми?

САРАФОВ (доближава я, хваща я за ръката и я заставя да седне на стола). Той ми даде пари. Осем хиляди франка, за да се откажа от вас. Толкова оцени отношенията ни.

ЕМИЛИ. И вие намирате сумата малка?

САРАФОВ (не усеща иронията). Той ме изнуди, защото знаеше, че има нещо, заради което ще натъпча честта си.

ЕМИЛИ. Защо не му го казахте?

САРАФОВ. За луд ли ме имате? Тогава той нямаше да даде и толкова!

ЕМИЛИ (изправя се и целува Сарафов по страната). Вие сте чудесен!

САРАФОВ (задържа я). Не, Емили, няма да ви пусна, преди да ви кажа, че аз ненавиждам вашия свят, вашата ревматична Англия, която мирише на влажни стари дантели, набожна и добродетелна в христолюбивия си дом, нагла крадла и убийца, щом се измъкне вън от него.

ЕМИЛИ. Тогава вече съм го чувала някъде...

САРАФОВ. А чували ли сте, че и нейните жени са същите. Благопристойни зад стените на къщата си, но излязат ли вън, още на стълбите се разпасват.

ЕМИЛИ. Те просто са свиквали с някакъв ред.

САРАФОВ. Само че, когато аз ви срещнах, грозничка, сухичка, умничка, кой знае по каква погрешка повярвах, че вие имате красива душа и опровергавате моята ненавист. Ето тази жена ще ме разбере, тя ще проумее защо като странствуващ дрипав актьор аз съм готов да участвувам във всяко представление и поднасям шапката си към всяка протегната десница... Аз може би ви и обичах, Емили. Но вие сте търгували с мен. Тогава какво ми оставаше, освен да продам любовта си към вас? Сега я нямам. Това е всичко!

ЕМИЛИ. А ако ви помоля да върнете тези пари на баща ми?

САРАФОВ. Късно е вече. Човекът, когото видяхте, ги отнесе.

ЕМИЛИ. А ако аз ви дам тази сума, ще я върнете ли на баща ми?

САРАФОВ. Късно. (Изненадано.) Вие?!... (Пауза.) Не, Емили, няма да му я върна. Ще взема и нея.

ЕМИЛИ. Вие сте доблестен човек, но ви липсва замах.

САРАФОВ. На мене?

ЕМИЛИ. Разбира се. Размислете! Ако баща ми ви е изнудвал, защо не го изнудите и вие... Нещо такова ми се мярка в главата.

САРАФОВ. Ох, ако знаех как!...

ЕМИЛИ. Струва ми се, че аз знам... Защо не поиска ръката ми?

САРАФОВ. Как-во?...Аз!

ЕМИЛИ. Вие, Борис Сарафов, вие!... Пресметнете какво губите! Ако това за красивата душа е истина, вие ще я притежавате, ако е лъжа - моята зестра е реалност. Душата ми ще бъде една безплатна притурка към нея... Какво ще кажете,на това?

САРАФОВ. Ще кажа, че искате да ме унизите докрай.

ЕМИЛИ. Но нали сте способен да потъпчете всяко достойнство в името на една идея. Тогава стъпвайте здраво!

САРАФОВ. Емили, стига! Законите на нашата организация забраняват на такива като мене да встъпват в брак. Наказанието е куршум.

ЕМИЛИ. Та това е прекалено милосърдно. Опасявам се, че бракът е по-голямо зло от мигновената смърт... Освен това ние ще се оженим тайно.

САРАФОВ. (привлича я към себе си). Достатъчно, госпожице Пийтърс!

ЕМИЛИ. (отстранява се). Дръжте се прилично! Според нашите закони годеникът няма право да се приближава толкова плътно преди благословията! (Влиза Пийтърс).

ПИЙТЪРС. Така и предполагах! Ти си била тук!

ЕМИЛИ. Татко, мистър Сарафов току-що ми направи предложение!

ПИЙТЪРС. И ти , разбира се, си го приела.

ЕМИЛИ. Поколебах се малко от благоприличие.

ПИЙТЪРС. Възмутително, мистър Сарафов! Трябва да се научите, че времето за предложения не може да отмени времето за чай! Що за анархия!

САРАФОВ. (хваща се за главата). Извинете ме, но аз наистина се чувствам зле. (Залита и излиза от сцената.)

ПИЙТЪРС. Емили!

ЕМИЛИ. Да, татко!

ПИЙТЪРС. Ти...

ЕМИЛИ. Знам, татко.

ПИЙТЪРС. Но...

ЕМИЛИ. Въпреки това, татко!

ПИЙТЪРС. Ако обичащ, бъди така любезна да не ми отговаряш, преди да съм задал въпроса си... Даваш ли.си сметка какво ще ти струва всичко това?

ЕМИЛИ. Голяма част от моето състояние!

ПИЙТЪРС. Не говоря за парите... Запомни, че при най-добро стечение на обстоятелствата ти ще прекараш дните си като вдовица на един международен разбойник.

ЕМИЛИ. Вдовица не е ли по-достойно от стара мома?

ПИЙТЪРС. Що за песимизъм! За английския вкус ти все още си едно младо и хубаво момиче. Сякаш забравяш какво значи грозна англичанка. Спомни си Лора Биконсфййлд!

ЕМИЛИ. Помня го. Това не беше ли мъж?

ПИЙТЪРС. Така казват. Аз говоря алегорично. Емили, ако ти наистина обичаш този човек, аз подозирам..., че да се изразя точно, подозирам...

ЕМИЛИ. Успокой се, татко. Той ще откаже.

ПИЙТЪРС. Как така. Нали ти е направил предложение?

ЕМИЛИ. Аз го направих.

ПИЙТЪРС. Емили Пийтьрс, вашата майка Маргарет цял живот криеше от мене, че нейният уважаем баща се е побъркал, и то твърде млад. Не аз, а лекарите твърдят, че това може да се предава по наследство, през поколение...

Влиза Сарафов и бавно приближава към Пийтърс. Събира токовете си и застава мирно.

САРАФОВ. Мистър Пийтърс, моята душа коленичи пред вас. Аз моля за ръката на дъщеря ви Емили!

 

Затъмнение.

 


напред горе назад Обратно към: [Солунските съзаклятници][Георги Данаилов][СЛОВОТО]

 

© 1983 Георги Данаилов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух