напред назад Обратно към: [Доколкото си спомням 2][Георги Данаилов][СЛОВОТО]



15.


Наближаваше Нова Година и тя щеше да бъде със сняг. Не обичам, когато Коледа и Нова година са без сняг. Има нещо вегетарианско в тази работа. Но сега всичко беше наред.

На Коледната църковна служба в „Александър Невски“ дойдоха и Младенов, и Джуров и непохватно държаха запалени свещи. За един месец те бяха станали религиозни. Това не се е удало толкова бързо и на апостол Павел.

Но Коледа е смирение, обич, коледното дърво... И ето че в една забравена кутия с коледни играчки намерих голяма, блестяща, червена топка, от която стърчи тънко телче. Като закачиш топката и дръпнеш телчето, зазвучават камбанки и пеят: - тиха нощ, свята нощ... Тази играчка бе останала още от Свищов, от мама и татко. Старата хубава къща на хълма над Дунава я нямаше, родителите ми ги нямаше, а червената топка още си свиреше: - тиха нощ,свята нощ...

Прадядо ми Марко Балабанов бе съчинил или превел за децата си коледна песен, в която се казваше:

 

Като булка пременено,

златни китки всеки клон,

ей дървото осветлено

в най-големия салон.

 

Сега, вярно е, че той е търсил подходяща рима за клон и затова е написал салон. Откакто се помня, на Бъдни вечер ние чинно изпявахме пред елхата най-напред тази песен. Докато нашите бяха живи, посрещахме празника у тях, в тясната им стая. Канехме само приятеля ми Спас Топалов... Чуеше ли думата салон, очите на майка ми овлажняваха. Но веднага след това тя се усмихваше на себе си, на коледното дърво, на участта си. Сядахме на трапезата, двамата с татко изяждахме по една постна сърма, защото такъв бе редът, и след това молехме мама да ни сипе от месните. Тя даваше вид, че е възмутена, но винаги отстъпваше. Такива сме си ние, полуезичници. И коледното дърво се е появило в обредите ни твърде късно, затова, за да има българска песничка пред елхата ни, а не да превеждаме „О танен баум“, - „Елхови лес, елхови лес... “ прадядо ми е съчинил „Като булка“. Затова се е затруднил и когато е превеждал поемата „Горски цар“ от Гьоте, как да я наслови, мислил, мислил и я нарекъл „Караконджо“... Такива сме си, не винаги намираме съответствие на европейското, а и не трябва. Виж, когато вечерята привършваше, мама раздигаше чиниите, а под елхата оставаха само опаковките от подаръците, тогава татко запалваше една-единствена свещ на дървото, загасваше осветлението, сядаше обратно на стола си, заглеждаше се в пламъчето на свещта и мълчеше... Светликът се отразяваше в чашата с червено вино... И ние прекъсвахме разговорите.Това пък си беше наше тайнство...

Тази Коледа бяхме с Йони пред елхата. Аз изпях със свито гърло:“Като булка“. Жена ми тихо пригласяше. Огледах се, около нас нямаше никой. Бяха изчезнали толкова много близки хора. Нямаше го старият книжар, нямаше го Спас Недялков, нямаше я баба, майка ми, татко, чичо ми Марко, Николай бе зад океана... Дори Спас Топалов трябваше да остава у дома си при вече доста възрастната си майка... Защо ли говоря всичките тези сантименталности?... Много неща бяхме загубили, много приятели, много изтъняха връзките ни с другите. Много хора си отидоха от този свят, без да видят осъществени надеждите си. Утешителното е само, че те не съзнават това. Поколения бяха погубени. А ние, ние дали бяхме спечелили нещо? Да! Мога да го кажа със сигурност, най-сетне бяхме спечелили спасителната Неизвестност.

Идваше Нова година.

 


напред горе назад Обратно към: [Доколкото си спомням 2][Георги Данаилов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Георги Данаилов. Всички права запазени!


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух