напред назад Обратно към: [Доколкото си спомням 3][Георги Данаилов][СЛОВОТО]



9.


Беше началото на зимата, вече не си спомням коя година, но ние софиянците, които имахме къщи в Ковачевица, отпътувахме с няколко коли, за да прекараме седмичната си почивка в обичаното място. В София беше паднал сняг и пътят към Владая - заледен. Аз пътувах с кола на приятели и някъде след Княжево, гледаме, нашият Радослав Спасов загазил. Слезнахме, избутахме колата, аз се метнах при него, самонадеяно го изтиках от шофьорското място и казах:

- Аз ще карам!

Радослав ми отстъпи волана с облекчение, той беше боязлив шофьор. След владайското възвишение пътят изведнъж стана чист, сух, хубав. Жигулата на Славчо се понесе по шосето, управлявах я майсторски и поглеждах надменно към приятеля, който кротко завиждаше. Стигнахме Предела, завоите се редяха един след друг, пътят продължаваше да бъде сух и... изведнъж усетих, че не владея повече автомобила, в едно сенчесто място настилката бе заледена, понесохме се наляво, сетне надясно, сетне пак наляво и се ударихме в ската. Тряс. Завъртяхме се, пак тряс, колата почти легна на една страна, но стръмният скат я подпря, изправихме се, пак се завъртяхме и спряхме. Гледам, Радослав някъде се свил в краката ми.

- Славчо, жив ли си, бе?

- Жив съм - промълви той и започна да се надига. Когато се настани отново на седалката, аз имах забележителното безочие да му кажа:

- Представяш ли си какво би станало, ако караше ти!

Славчо не знаеше какво да отговори.

Измъкнахме се от возилото. Жигулата се бе удължила, накъдрила, предното стъкло бе изпаднало на пътя. Вдигнахме го и го наместихме в колата. Славчо започна объркано да се суети около автомобила си...

- Абе, Жожо, къде е задното стъкло - попита озадачено той.

- Ето го - казах аз и се наведох да загреба от асфалта шепа ситни стъклени късчета.

Все пак жигулата можеше да продължи. Моторът не бе пострадал, ходовата част също. Решихме да се придвижим до самия Предел и там Славчо да се обади по телефона на свои приятели в Гоце Делчев да ни дойдат на помощ. Този път обаче Радослав Спасов ме погледна, колкото се може по-строго, и рече:

- Сега аз ще карам!

- Карай, като толкова искаш!

Славчо се настани зад кормилото и потеглихме. Беше студено и от отвора на предното стъкло духаше в лицата ни. Очите ни се насълзиха. Славчо си сложи очилата и продължи да кара мълчаливо. По едно време той каза:

- Бе, пак ми духа на очите!

Погледнах го.

- Ами ще ти духа, как няма да ти духа, като стъклата на очилата ти ги няма!

Той посегна към очите си.

- Вярно.

Беше се стъмнило, когато пристигнаха подкрепленията. Два мерцедеса и един камион.

Натоварихме жигулата, качихме се на мерцедесите и потеглихме. Славчовите приятели не си поплюваха. Млади бизнесмени.

И в уюта на хубавата кола аз се взрях в меката зеленикава светлина на таблото, топлината бързо ме обхвана, вкоченяването ми премина и аз започнах завистливо да любопитствам. Колко струва този мерцедес, от къде са го взели, как се печелят толкова много пари.

Обясняваха ми любезно и тогава научих как за една нощ се става милионер. Натоварваш един ТИР с кашони цигари, предназначени за износ. Стигаш до митницата, там даваш сто хиляди лева на митничаря, той ти удря печати за излизане от Република България и за влизане в отечеството, отправяш се към някой голям град и там цигарите се пускат за продан. Печалбата идва от разликите в цените, предназначени за износ и тези за местния пазар. Един тир, една нощ, един милион. И, разбира се, един митнически чиновник...

Един милион за няколко часа, а аз сега трябваше да платя на моя приятел поне част от ремонта и това щеше да ми струва заплатата за няколко месеца

Първоначално натрупване на капитала.

Ами да, Рокфелер продал на няколко хиляди души акции от съмнително предприятие, което своевременно фалирало, станал милионер, основал компанията „Стандарт Оил“, станал милиардер, после се заел с благотворителност, филантропия, взел да прави национални паркове в Скалистите планини, основал прочута фондация, културни центрове из цял свят...

Първоначално натрупване на капитала!

Джоузеф Кенеди (баща) бил приятел на Франклин Рузвелт, подразбрал, че ако го изберат за президент, той има категорични намерения да премахне сухия режим, хвърлил се в яростна предизборна кампания, като заедно с това си осигурил монопол за внос на джин и уиски от Англия, та дори предварително доставил известни количества алкохол за „медицински цели“. Рузвелт бил избран, а Кенеди умножил богатствата си.

Първоначално натрупване на капитала.

В нашия грозен блок живееше млада талантлива цигуларка. Понякога тя имаше гастроли в чужбина и така спастрила малко парици. Веднъж при нея развълнувано дошъл пак така млад и способен диригент и рекъл - ако имаш пари, тръгвай да ги влагаме в едно предприятие. 15 процента лихва. Приемат само валута. Петнадесет процента лихва - това е удар. И двамата музиканти се хванали за ръка и се озовали в елегантно бюро с кожена мебел, маси от масивно стъкло, компютри, телефони, мобифони. Посрещнала ги дама -очарователна и елегантна. Предложила им кафе. Цигари! Моля...

- Каква е лихвата? - попитала младата цигуларка.

- Зависи от внесената сума - отвърнала дамата. - Вие колко бихте инвестирали?

- 2000 марки - казала цигуларката.

Дамата я изгледала със съчувствие и рекла:

- Съжалявам, но ние такива дребни суми не приемаме.

- Нямам повече, това е всичко - натъжило се момичето.

Отначало госпожата била непреклонна, но после се трогнала и отстъпила:

- Добре, понеже сте ми много симпатична! Но с десет процента лихва. И може да ги теглите обратно само след като изтече една година.

Десет, десет, кой ти ги дава.

И ето парите, ето документите. Разпишете се тука, ако обичате! Благодаря, приятен ден! Приятен ден!

Да, сега всички се досещат какво е станало. Но вече е късно. След няколко месеца фирмата я нямало, масите от масивно стъкло също. Парите съвсем ги нямало. Въпросната госпожа изчезнала от София, от България, от Европа...И може би се е появила я в Хонолуло, я в Акапулко, а милата цигуларка се прибрала у дома си и в безмерно отчаяние настървено започнала да свири капризи от Паганини.

Първоначално натрупване на капитала!

 


напред горе назад Обратно към: [Доколкото си спомням 3][Георги Данаилов][СЛОВОТО]

 

© 2002 Георги Данаилов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух