напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Смъртта на изгнаника


Тъй сякаш беше вчера, допреди

угасваха и пламваха надежди.

Сред унес и пожари ще вали,

ще гали снежните ми вежди.

 

Ще викам глухо, сякаш в утринта

ще ставам вяло, вече ще ме няма.

А фотограф с усмивка и вина

ще очертае гордото ми рамо.

 

Ще се стопя преди да се родя.

От нежна злоба сярата ще вадя.

И с колене подвеждащи деня

ще пръсвам стара, сочна рана.

 

Ще ме боли, но както и преди

ще се сниша наравно с планините.

А любовта и сянката на син

ще се сношат мъгливо в долините.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух