напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Тихо е смъртта, нали?


Христо Ботев, а и Левски

днес ни гледат и немеят,

за какво таквиз юнаци

ги възпяват, като пеят

за Родина славна, мила,

за любов ненаранима,

а борци фатално клети,

прокълнати и безверни,

разкътават нашта мамка,

нашта хубава душманка

се нарича срам и горест,

мафиотска дивна болест.

И се мъчи йощ юнака

да избие всяка мамка.

Но за общи далавери

българин не ще се звери.

А добрите ни стопани

шетат в Кипър, Бон. Бустаня

го забравиха навеки,

ала той цъфти в доспехи.

Нек се чудят Ботев, Левски!

Мафиоти в страшни резки

нежно щипят нашта мамка

и ни галят със бухалка.

Тихо вятъра навява

нещо старо и огрява

на човека във душата

горда, съскаща сланата.

И попарва отдълбоко.

А до Ботев, Левски зорко

често гледа и ридае

български народ и знае,

че

тихо е в смъртта, нали

все пред нея подивяват

мислите, кога остават

насаме с вини, вини.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух