напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Аз съм най-голямото момче


Аз съм най-голямото момче

на майка ми - безбожна.

Затуй се върнах сред море

да търся мида. И под ножа

 

съзрях - блестяха две очи

целувани с насмешка - болка.

Преди да се родя, роди

смъртта на брат ми, тъй жестока.

 

А можех аз да съм в пръстта.

Над нея майка ми се смее.

Най-влюбената тишина

зарад живота спря да пее.

 

Невероятното сред тази смрад,

наричана грижовно Памет,

опитвам се да бъда гад

избързал в дъното на завет.

 

Избързал, но прозрял в мечти -

остатъка е страшно бреме.

Тежи! Научи се да бди

в придатъка наричан време.

 

И в жалкия, вечерен хлад

ръка безбожно ме погали.

Боли ме, мамо! Стъпил в хлад

износвам си мечтите - рани.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух