напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Скоро ще станат девет лета


Скоро ще станат девет лета,

та рекох да драсна от скука

тази история - сложна шега,

и хвърля със болка в боклука.

 

Когато си местих задника блед

от точка... до точка фатална,

не знаех - започват кошмари безред

да близват съдбовна близалка.

 

Та в точката втора наместил се аз,

си цъках с език по финландски.

Приятели нямах! С замислен анфас

се стичах по остри пързалки.

 

Разхождам се диво, затънал сред сняг,

приличен... И малко тревожен.

Финландец до мене пикае коняк

и броди в обноски износен.

 

Преди да прошепна “Къде ме боли?!

Защо не ме искат и тачат?”

Отнякъде духна и паднах дори.

А нямах очи да заплача.

 

Виках си скришом: Какъв Идиот!!!

- да мисля че с “белите крави” -

ще мога да свикна в простора-живот,

приет, изумен и забавен.

 

Добре, че приятел намерих един.

От него си вземах назаем

утеха и доблест. Вечно самин

изтръпвах пред странник погаврен.

 

Тъкмо си мислех - “Няма живот

за грешник изправил се смешен

пред смърт без любов.” В начертания срок

съглеждах се - гадно обречен.

 

Тогава се сещах за минали дни,

следи на кошути осмяни.

Обмислен кретен, се отпуснах гневлив

и станах с тревога въстание.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух