напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Ръката тръпне, както и земята


Беше време, когато подраниха -

над горди устни щръкна треволяк.

Потоци мъдри гневно осветиха

прозрачно-плътен, сънен смотаняк.

 

А аз не знаех колко гласовита

е мойта песен гаснеща в зори.

Дали да Бъда, в пъклената свита

с големи, пъстри, тягостни лъжи.

 

Следата търсех в дрехите съдрани

на онзи, който каза: “Умъртви

мечтите свои - спомени презряни!”

Забравих смисъла на думата Помни.

 

Как тихо свети в стъклената стая.

Живота - помен в днешните ми дни.

Тъй сякаш пиша. Пишейки не зная,

защо седя край пътя отстрани.

 

Ръката тръпне, както и земята

пред нова обич. Песен на презрян

затихва скришом. Бори се душата

да бъде стрита в прашен ураган.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух