напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Безмилостния лист


Очакван от безмилостния лист

лежа скован - замислено прозрачен.

Редя живот, а дървения глист

ме моли да му кажа да не плаче.

 

Лъжата - сън кошмари разгада.

Играя тихо, някъде на скришом.

Но ето, че разцепи се вода

подпирала безумието. Дишам!

 

Пристига звук сред злачна синева -

тъй странна невъзможност да запея.

А песните са моята вина

в живота, който казват че копнея.

 

И с нежен, недокосван, гневен стих

изгубих очертания в сърцето.

Да съм проклет! Неистов и сърдит

разхвърлящ разкаяния, додето

 

внезапно спре сред гънката-душа

изричен знак - снежно да забрави.

Клеча съдран, миришейки лайна

оплескани от стихове и рани.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух