напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Вечерна плътност


Вечерна плътност. Рехав сняг

изрично ни попипва по челата.

Отнякъде изниква мрак -

да гали съвестно бедрата.

 

А бяхме мръстни. Допреди

не знаехме - любов, култура.

Издъхналите ни бради

се впиваха в лайно-глазура.

 

И безпрепятствения глад

от стара злоба се подува

като балонче - лешояд,

с бълха любовно се сбогува.

 

Като, че бяхме в пъстър град,

след който облаче остана,

да пръска скришом спомен - смрад

от първата грижовна дама.

 

Изяществото не вини живот,

измъчен, но пълзящ в доспехи.

Ухилено пърди койот

забравен някъде навеки.

 

Вечерна плътност! Гъши страх

под вола с бягството празнува.

Къде са птиците?! И онзи смях

след който вярата отплува.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух