напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Горди величия


Посред сънната злоба на горди величия

аз прошепнах на вятъра подлото “Спри!“.

В необятните ъглости облата Пиния

сред потоци невръстни душата покри.

 

Не останах длъжник. Смъртно се радвах

на подканящо скришом “Искам ли, да...“.

Разпилявах в облози гордата жажда.

Непонятен избърсвах подранила сълза.

 

В самотата-аптечна греховете се впиха

и си мислех незримо, колко звезди

ще издъхнат служебно?! Светостта сътвориха

огорчените стари, позорни жени.

 

Сякаш приказка бе, ала приказка само.

Със сърцата подслушват сноби-деца.

Разпиляна от завист - наранима измама -

ги подритва с пирони плодовита съдба.

 

В настървения свят няма място за слива;

щом окапят листата, в небето стърчи

разтуптяно гнездо, сред гнездото ранима,

покварена душа със съдрани очи.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух