напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Слабостта на поета


Той не може да се жалва.

Нито да трепти.

Безнадежната му жажда -

трудно да мълчи.

Нито снежните му рожби

разпилени по света.

Изтърбушени облози

с теб и с мен. Сега!

Той не може да “играе“

покварената шега.

Туй - пари и власт - нехае,

поетическа черта.

И отново ще извикат

Дулцинея сред мечти,

разтревожени в помия

покъртители - лъжци.

Ето песенно - узряло,

той, поета, не вини,

а пикае поначало

върху земните гърди.

А пикае и се смее.

Сякаш вътрешно във нас

Разболял Е - розовеят

тъмни облаци в Бургас.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух