напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Лятото на моята зима


Всичко прокудено в знойния ден

не угасва потънало в преспи.

То се връща ранено. Ето пред мен

разстоварва се в радостни песни.

 

Ако трябва ще зъзне, ще вие дори

долепило чело в изненада.

Щом отключе мълвата, жалко нали

ще заплаче добрата награда.

 

Но, кажете ми, вие, подли стада

де са страстите, срамните гледки?

Свечерена мъгла над незнайна вода

ме презира, обсипва със сметки.

 

Да, Аз не зная над кой светоглед

да надничам и вадя загадки.

Ето вижте - прескача над плет

безспокоен и зимен остатък.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух