напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



оЛе


на Лео

 

Те плачеха...

Промълвили божественото име.

Той беше дълъг.

Малко пъстроок.

Забързан към редовете с дини,

да стъпче новия пророк.

“Защо сте дръзки,

без да разберете -

той може би ще рови мравуняк.

Да пише всеки може интересно,

но само Лео пише със ищак.“

Печални свещи някой без да иска

поднесе скришом. Слънцето призна:

“Без мене Лео може да устиска

в тъмница плътска, с вино и жена.“

Аз чакам още. Може би не трябва

да търся слава. Дупето смърди!

Прибързано се стича като лава

лайно добро. Еднакво ни боли.

Ех, Лео, Лео! Знаеш, че е будна

душата моя късно у дома.

Заръчвам ти, историята глумна

да разгребеш, изчистиш от лайна.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух