напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Някои умират вечерно


на списание “Кръг”

 

Някои умират вечерно,

а сутринта

сгърчват се белите мишки

яли служебно с вина и вина

стреснато куче от пришки.

Старост и сълзи в блян променен,

хлъзгаво гали душата.

Спомен и спомен, и спомен зелен,

сякаш е пъпеш лъжата.

Оттук да отхапеш, отвътре седи

усмихнато славно човече.

Познато те гледа и гледа,

не спи

кристалната, свършена вечер.

Дори да дочакаш неверния хлад -

предвестник на болни обелки.

Кокиче и залез,

и в залеза смях

замислен от бръчки - табелки.

Кошмарно е тук когато вали.

Тъй сякаш вали, а не гали.

Гальовно момиче, жена и вампир,

родени преди да ти стане.

Разумен и тих. Един като друг,

забравили разници смляни.

Умират душите. Дяволски звук

се тътре... гората да хване.

Някои умират вечерно,

а сутринта

пъчат се грешните мишки,

яли служебно, служебна вина

пълна с печални въздишки.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух