напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Нощна изненада


Разкъсаната нощна изненада

прожекторно прекъсната в зори,

прибавя изумрудена покана,

от теб до мен, забравена преди.

 

След болката, въртяща до забрава

откъснатия пръстен-карнавал,

намисля си - може би такава

е волята на смъкнатия крал.

 

И жаждата - затворена кутия -

изсмуква изумрудено око.

Над дупката удавена в пустиня

се гонят изтощеност и тегло.

 

Безделник, врътнал си главата,

там дето бясното седи,

записва изморено до съдбата,

“Какво пък, нека се роди!“

 

Какво пък, нека да се радват

прошепници, излегнати в ноща.

Една вода, пречупена и жадна

залива мушмуроците в дъжда.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух