напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Ой-ла-ла-ла-ла


Ой-ла-ла-ла-ла, ти се превъзбуди,

щом повторих: “ Мъртвите очи

търсят след смъртта печални пеперуди!”

Ти подай ръка! И замълчи!

 

Докосни с душа Тялото на стиха.

Ето Го - измъчи се да бди.

Погледни Го, как Го раздробиха!

И Го мачкат гъгнещи ели.

 

А онази златна, късна трепетлика,

нощем хвърля сянка на пегас.

Ти какво съзря, когато те раниха

с безподобно: “Мръсен педераст“.

 

Затова си тук. Плачейки гадаеш

на какво миришат детските сълзи?

Аз не знам. С болка ще признаеш -

със смъртта напук живота размени.

 

Ой-ла-ла-ла-ла, ти се превъзбуди,

щом остави в Тялото следа.

Сред треви заспа. В сънищата луди

рима те докосна, ха-ха-ха.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух