напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Стремежно бяло


Стремежно бяло или златно

откривам в строгите ръце.

Обричам бъдното. Обратно

ме мами образно лице.

 

Сълза-почуда сред тревата

се взира в тъжен прахоляк,

засипал песните в гората,

разкъсани от остър мрак.

 

Полуостровни надежди,

прострели свъсени ръце

към океани центробежни,

захапали с любов дете.

 

Затуй прошепнах на лодкаря

цвета на твоите очи.

Болнав се лутам. И витая

зареян в благост и мечти.

 

Очаквам в тръпнещата стая

отдавна. Горестно желан.

Върни се! Стихове, след чая,

наместо спомен ще ти дам.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух