напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Строга многовечност


В избързващата строга многовечност

блести око, забравено във ясла.

В простора, изненадан от човечност,

се блъскат изморени от боязън.

 

От сладост разтревожени, сред тиня,

стърчат слова - изнежени победи.

Пристанище, загубено в пустиня

се клати с пъклени дилеми.

 

Живота е изострен като язва,

очаквала Ромео да трепери.

На Жулиета длъжен да приказва

за изневери, за изневери.

 

И страстно в очертания човешки

се стича, омагьосаното чудо.

Пред старостта починалите грешки

се гълчат - вътрешна заблуда.

 

Създаден да потърси сред тревата,

мъниста разпилява снегопада.

Потъналата свършеност позната

попива в вечността и страда.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух