напред назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]



Звездата гръмна


Звездата гръмна в детските очи!

Раздялата на болката отдадох.

Не се боях, че виното горчи.

Пред свойта слабост Аз не се издадох.

 

О, болка-нежност, в гневните гърди

изгаряше. Въпросите оставях

да дирят пръсти, облаци, лъжи.

Пред свойта съвест Аз не се издадох.

 

Не бях наивник. Нито прозорлив.

Раздавах всичко в новото си тяло:

солени мигли, острови. Свенлив

пред свойта благост Аз не се издадох.

 

Дори не знаех - моето момче

ще каже нявга подличкото “татко“.

Съзирах злоба в детското сърце.

Пред свойта обич Аз не се издадох.

 

Нямах майка. Нито пък събрат.

На бога злобен радост не създавах.

Презирах края в първия си грях.

Пред свойта памет Аз не се издадох.

 

Броячът пълен в гледките-очи.

Престана в ритъм тялото да пада.

Без болка тръпна. Дявола мълчи.

Пред свойта същност Аз не се издадох.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Лазаров][СЛОВОТО]

 

© Марин Лазаров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух