напред назад Обратно към: [Кирил Христов][СЛОВОТО]



Самота


Фучи фъртуната. Навънка зима люта

с дълбоки преспи е затрупала света.

Фучи фъртуната, нетърпеливо бута,

същ пътник закъснял, залостени врата.

 

Премръзнала е - хе, припира тя, не чака...

Да й отворя ли? Ще ли ми донесе

от живи хора вест?... - Открехвам; тя изплака

и ввря се бедната като бездомно псе.

 

1901

1944

 


напред горе назад Обратно към: [Кирил Христов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух